Времето крилато спира.
Пее химн зората.
Сам Орфей с небесна лира
слиза на зeмята...
*** ...

Във очите ти има
скали кехлибарени -
разтопено е слънцето в тях.
Сред скалите
зениците черни какво са? ...

В бели планини с върхове високи,
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно, ...

''Любов и още нещо''
Защо все така се получава,
но кажи без мъка дали не става.
Но да знаеш, номерът излиза,
аз блясвам в нощта като звезда. ...

Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -
всичко беше минало...
и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.
Ти се промени пред очите ми,
а аз не направих нищо, за да те спра... ...

Потънал в сенките на свойта орисия,
чертая с огнен дъх бездомния си път.
Вървя в мъглата на летална немотия,
главата удрям си във всеки неин ръб.
Животът ми - арена на бездомни псета, ...

Нима е толкоз светла нощта
или луната бди над мойта стая?
(а тъй ми е тъмен денят,
че искам да се скрия.)
Безброй звезди са огледало - ...

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...

Живот
Бях близо и далеч, тук и там,
видях това - онова и много знам.
Радвах се, копнеех и обичах,
тъгувах, мразех и се отричах. ...

Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...

На обичта - отвърна с безразличие.
Навярно Бог обратно си я взе.
Веднъж се дава. И веднъж е истинска.
А беше нежна. Беше цвят - лале...
Стопяват се последните отблясъци. ...

>> Върху вълните,
>> по меката лунна пътека
>> слизат звезди.
>> Докосват водата,
>> в миг се издигат ...

Над мене, грешницата, гарвани пищят.
Черна, като бездна, те поглъщам.
Греховете ми, наситени до черно,
в зелена шир се реят непростени.
Аз - грешницата, съдник - ти. ...

Дъждът почуква в такт по тротоара.
В такава вечер музата не спи.
В такава нощ сред някаква мансарда
шедьовър ражда се. Или почти.
В такава нощ в любовната си клада ...

Опитвам се да събера в сърцето си
болката на целия свят.
Знам, че не е редно да те съдя, Господи!
Но защо живеем в тоз ад?
Искам да излекувам мъката от всички сърца! ...

"Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой ...

Не сме се виждали наживо –
и не защото няма как;
така е просто по-красиво –
по снимка, по имейл, по скайп,
да си разменяме флуиди, ...

Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...

Люлякова нощ
Пред погледа на кратката ми младост,
в навечерието на прохладна майска нощ,
подадох ти ръка да останем с теб до старост,
докато угасне пламъкът на малката ни свещ. ...

В тайната градина
на безкрайната лъжа,
лежа оплетена в цветя -
черни и красиви
като твоята душа, ...

Жените раждат свидни спомени,
за тях мъжете плащат дългове.
Погребваме се в мислите изгонени,
но златото не ражда кълнове...

Пясъчни мечти - фигура от прах,
размити звезди - сълзи от страх.
Изпепелена гора - една луна,
отчаяна зора кърви сама.
Забравена врата - стая в мъгла, ...

Вятърът плаче като ранена птица. Най-волният от всички се разплака, защото свободата го притиска и души в миловидна на пръв поглед прегръдка. И превърна болката си във изкуство... Дирижираше със нежни повеи, а листата като цигулки поеха мелодия и музика вълшебна се разля от шепата на облака и напои ...

Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и гер ...

Лист бял и черен молив
игра опасна играят,
искат да напишат всеки порив,
сърце да изтерзаят.
Думи и вопли се преплитат, ...

Тъжна птица
без криле
е моето сърце…
Небето -
мрачна бездна ...

Кое е по-важно за жената: кариерата или семейството?
Спор, за много семейства изтощителен... За самата жена също - нелека дилема... Когато тя е по-млада, не е наясно с много неща, после животът й поднася на порции и с шамари ситуации, за да проумее... Eдновременно вървят и семейството, и кариерата.. ...

Пиша стих след стих
и ги съхранявам като писма.
Попили трепети и страх,
вместо марка, запечатани с целувка.
Втора кутия за обувки - пълна ...

Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...

>>> Защото съм
>>> полъхът топъл, в съня ти студен...
>>> Защото съм
>>> сълзата в погледа светъл, от лъжи уморен...
>>> Защото съм ...

Не ти пука за мен
Не ти пука за мен,
да, знам, личи си.
Безразличен си
към мене и водиш ...

От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.
Животът ми сякаш на пауза е, ...