Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...

Сутрин. Кокерът ме извежда на разходка. Следвам го. А той души, спира, изследва, върти се, връща се, внезапно се втурва – иска да мине под колелата на автомобилите…
Готов за български политик – ни знае къде отива, ни защо, нито го интересува реалността. А съдбата на тоя, дето го следва – хептен…
ххх ...

Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони ...

Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...

Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.
Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш ...

въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем

Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Наша Меца, както си вървя
срещна два щуреца в тревата.
Две чернички момчета, полски обитатели,
безгрижни и добри свирци.
Щурците потриваха крилца с наслада, ...

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, природа сама решает, кто ей нужен. Красивые женщины – слабые мужчины. Нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда надо идти большой наций. ...

/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

В материала си, озаглавен "Светата троица", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/svetata-troica-5
ви предложих да намерите три цели положителни числа, сборът на които се равнява на произведението им. krvelkov отгатна верния отговор: Числата са: 1, 2 и 3. Признателен съм му. Но в задачата и ...