Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката ...

Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което ...

Копнея аз за нежна
прегръдка от теб!
Да се стопли между нас
този лед!
Да стоплиш с любов ...

(танка)
щом от мен до теб
пространството е спомен
и губят памет
атомите между нас ...

Пролог: И всеки ден един и същ е,
поглъща ни повтарящото ежедневие.
...
Да избягаме заедно?
Без ровичкане кое-какво било, ...

Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.
Лястовици почна да нарежда ...

„Мечтите, мамо,
могат ли да пеят?“ — „Да,
детето ми, и
висините о̀бично
пред тях благоговеят!“

Отключи внимателно, светна осветлението
- Петро,... Петьо, виж
- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах
Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.
Сякаш искаше да заобиколи онази спалня ...

Докоснах занемяла красота
от приказния свят навярно,
сърцето ми изпълни тишина
и скритото е вече явно.
Как исках те и как те чаках аз, ...

Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато ...

/и нас ни чака/
Имаше един съветски писател – антисъветчик. Владимир Войнович. Саркастичен, с остър език, реалист в уж измислените си творби.
И едновременно с това жизнерадостен и оптимист. Впрочем, той е автор на стиховете в прочутата песен за бъдещето:
Я верю, друзья, караваны ракет
Помчат нас впе ...

Тези дни варих,
сладко от смокини.
И отпенвайки го с черпака,
сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя.
И поет и критик, ...

Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...

Все зарад туй комикс-кадруване
бате Бойко си пати, опира пешкира.
Ерзац-министри, нищо неструващи,
държавни чиновници - все невинно-виновни,
все си подбира. ...

Макар и беден, гол и бос
все пак свирукам си и пея.
Не трябва да увесвам нос -
та аз открил съм панацея!
Ще кажете - какво е туй? ...

Когато свалиш розовите очила
Поглеждаш трезво на света
Прехвърляш всяка дума
Всеки поглед
Прочиташ всеки неизказан ред ...

Сред всички думи отровни
и мръсни, прокъсани дрехи,
в черна раздираща песен
как да живея живота на всеки?
Потопена в кладенец бездънен, ...

Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...

Лятно утро ме събуди
с изгрев – розов морски стих,
влизам в скромен ден, но чуден,
весел съм възторг, но тих.
Само капка морска искам ...

Истинската проповед е тишината!
Перфектната инструкция в душата!
Подходяща, само за напреднали търсачи.
Отвъд словата на прехласнати драскачи.
Нейните пространства вдъхновяват! ...

Касо здравна,
касо, все неизправна;
още от пролога
не снасяш в полога.
Българинът те прокъ̀лна. ...

Пускам те. Сълзят очите.
Пускам те. Не брой сълзите.
Роня се по тротоара.
Смесвам се с мазилка стара.
Жегата обсебва дните. ...

Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято, ...

Вървя и се усмихвам на всички минувачи.
Едни усмивката ми връщат,
други гледат на страни.
А аз си тананикам и по улицата крача,
сега, когато есента на прага ни стои. ...

Ранният паваж
провлачва тежки стъпки.
Старец с бял бастун...
https://www.youtube.com/watch?v=uxPRZL09hGg

Ще тръгна за някъде някога,
преди да съм някой за някого
и сам сама срещу вятъра,
ще търся посока навсякъде!
И дори да не стигна до никъде, ...

Шест месеца война. Мирът е победен.
Заграбена земя. Светът ни е ранен.
Снарядите бомбят по малки градове.
Ракетите летят. Разбиват светове.
И всичко, за какво - За кайфа на човек ...

КРИПТИРАН КОД ЗА ВЕЧНОСТТА
Намирам здрача за чаровник,
покоя – нежен и всесилен.
Но знам, че къта зли осили
тревата в цветната си рокля ...

Този ден се ниже балетно, на пръсти
и в полето навлезе омайно хладта,
последният лъч усмихнат се смръщи
и звездната нощ без глас призова.
Преди да грейнат плахите свещи, ...

Самотата тежи, самотата боли до полуда.
Омотан от лъжи, моя дух, изтъкан от заблуди,
плаче тихичко с жал. Безнадеждност плътта ми раздира.
Сеизмичен провал, сякаш рано животът умира.
Няма хора в града. Само кученце жалостно вие. ...