Котенца мили, къде сте се свили,
Никола ви търси: иска да играе.
Сигурно някъде пак сте заспали,
като ви намери той ще признае:
...

Опари ме дъхът на залеза –
проскърцва в мен,
покрит с ръжда
и винаги боли,
като сбогуване, ...

Студ... кое начало е, кое е край?...
Какво апатия е, ами сила?
дали е източник душата,
свободен ум или е бариера?...
За голотата казват - срам, ...

Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.
Два прозореца - закрити, ...

Отдавна не се бях заглеждала в огледало -
Лицето повехнало, отдавна немладо,
зъбите - под всякаква критика всички.
това не е само въпрос на парички.
Косата, нещастната - рядка и права, ...

За някои съм просто голяма будала,
че личните права не можах да отстоя.
Не можах свободата да си извоювам,
но с живота не мога да спра да воювам.
...

Когато те видях за първи път
Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници. ...

Нощта е плакала навярно много дълго,
че цялото небе е в сълзи...
За нещо страдала е истински безумно,
щом падат те чертаещи следи.
И разказва всяка как нощта обича, ...

Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изру ...

Не ме наранявай толкова жестоко!
Убий ме, за да не боли!
Хайде, забий ми ножа по-дълбоко!
Убий ме, за да не виждам твоите две очи!
Обичах те, но с мен се подигра. ...

Ранена от лъжи,
ранена от измами,
по пътя на сансара
душата ти блуждае
в моя кръговрат, ...

ЖИВОТ КАТО ЛЕГЕНДА
"Единственото задължение на хората е
да осъществят Личната си легенда."
"Алхимикът" , Паулу Коелю
Взаимни целувки с малко ласки любов ...

Докосва като звук -
усещаш го, но той не съществува.
Залъгва с шепот жадния ти слух
или насън ти се причува?...
И после - болка... по шията - следи от него; ...

Самотна
Не знам коя съм
и какво искам.
Не знам какво търся.
Лутам се безцелно, ...

Замислена си. За какво ли?
Въпросите са в твоята глава.
Изричат устни: „ Давам обичта си!”
И други палещи слова.
Прескачат думите. Тревожни. ...

Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.
Варвяхме през поля зелени ...

Аромат от косите си;
сън от съня си;
дъжд от сълзите си;
звук от гласа си. -
Давам ти всичко. ...

Няма да зная
Кой знае бъдещите си грехове -
за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие - ...

Импресия
Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите. ...

Там, нейде на света, живели две сърца, срещнали се те и всичко било тъй добре. Любов голяма там царяла, но накрая така си изгоряла .
Мъгла навън се спуска, бягаш на далеч, а аз съм вънка,
кога при мен ще дойдеш ти, заедно да съм със теб и твойте мечти. Разделени двама сме със теб, ти без мен и аз бе ...

Осъден съм да те обичам, но нямам право на това,
защото друг обичаш ти сега и аз оставам настрана.
*****
Беше моя, но те изгубих заради наивността голяма,
красивата любов погубих, без да знам, че втора няма! ...

само е тъга
защо ли
толкова повярвах
и се доверих
мислих си ...

Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази ...

Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан ...

В. Чуевски
Гори, гори, моя звезда
Гори, гори за мен звезда
Гори усмихнато приветна
Ти си за мен звезда заветна ...

Неделна сутрин.
Събуждат ме топлите ти устни,
шарещи по тялото ми.
И сякаш като в сън
докосват се ръцете ни. ...

Докосваш ли я, както мен преди,
а думите, те същите ли са за нея?
Не ми казвай, няма нужда от лъжи,
обичаш я, пред тази обич аз немея.
...

Някои го предпочитат...
Някои го предпочитат с белезници, аз – с копринено шалче
Мъжът ми е гаден, подъл, скапан, отвратителен! Полицай е. Мани, че на мен ми отрови живота, ами съсипа и семейните отношения на най-добрия си п ...

Минаха годините... Изнизаха се.
Децата вече ги няма, домът е празен и тих. Само този мирис ми остана. Мирис на... Толкова много години отминаха, а дори и не помислих на какво всъщност мирише. Най-натрапчиво и сладко е, когато отворя прозорците през омайните летни вечери. Вълшебство... Лекият здрач н ...

Стъпки, отекващи в мрака,
улица почти безлюдна,
само едно момиче,
потънало в собствените си мисли,
мисли за тях, за тях двамата, ...