КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища, ...

Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...

Гришо / 6 год. и 2 мес./ на летен лагер
1.
– Госпожо, искам да Ви помоля да ми помогнете.
– Кажи, Гришо, какво те притеснява?
– От няколко деня мисля и не мога да разбера едно нещо. ...

обич
и
любов
не
се ...

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

Днес искам за Тоше да пеем,
днес искам всички да бъдем едно.
Трябва с вяра и мир да живеем
и колкото можем, да правим добро.
Пейте, приятели, Тоше ни чува ...

Аз дишам с пълни дробове!
Далече е града, далече!
И виждам как едно дете
за пръв път вижда буболече.
Открива свят, открива дом ...

- Здравей, братле! – поздрави го тъжен Реалът.
- Здравей, мъник! - усмихна му се Виртуалът

Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...

- Стига си висял на този компютър! Цял ден не си ял. - каза стомахчето ми.
- Хм, ти пък, откога говориш? - питам учуден, но съвсем осезаемо чувствам, че е право - Какво да ти наготвя?
- Хвърли две-три пържоли на жарта!
Ми хубаво, на жар. Сипвам малко дървени въглища в чугуненото барбекю, после разпа ...

(по Хр. Смирненски)
Често у дома ни с новините влиза,
наглост в погледа блести.
Чуждата кръв от скъпарската му риза
е изпрана, не личи. ...

Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво ...

Веднъж във теб да потека.
Да бъда буйна, да се плисна.
Да те завлека.
С мене да поемеш риска.
Веднъж във теб да запламтя. ...

Усмивката на гаснещата вечер,
въздишката на идващата нощ,
капризите ми в тази късна есен
и есенната пъстрота – разкош…
Променят ме, душата ми лекуват, ...

сестри
и
братя -
всенародна
преизподня ...

Кървавото утро настъпваше бавно и тежко под гъстата мъгла. артилерийския огън ореше земята дълбоко. Картечниците, като шевни машини тракаха в далечината. Вече трети ден се водеше славната битка при Драва. Немците бяха минали в настъпление в полосата на 24 Черноморски полк, като смятаха, че българите ...

Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хора ...

Тежи му здрачът.
Страх притиска му дъха.
С луната крачи...
ttps://www.youtube.com/watch?v=dLxpNiF0YKs
https://www.youtube.com/watch?v=bx3s99FNXzI

... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...

Оставаха само три автобуса, за да дойде ред на нашия да влезе в големия “контейнер”. Придвижвахме се бавно, с по няколко метра на около пет минути. Така ми се струваше поне. Колкото по-отблизо виждах това голямо сиво метално нещо, в чийто търбух щяхме да се озовем, толкова повече се усилваше желание ...

Студът сковава чувствата
с ледени скри жали
а шиповете навлизат надълбоко...
светът боксува
не може от коловоза да излезе ...