За смърт на кино
като дете
плачех.
Не знаех,
че е игра. ...

Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли; ...

Откачих крилете си –
не трябвало
да се връщам назад
в развитието си.
Вързах ги на хвърчило. ...

На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбока яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана, ...

Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И както всяко ново начало е трудно и несигурно, така и животът е непредвидим и плашещ със своята неяснота. Първите изречения в новата книга написват родителите. Те са главните му автори и от тях завис ...

Влюбена в картина
На С. който умря в Ирак
/те бяха цял взвод/
Не мога да забравя
оня ден в Багдад, ...

Никой няма да избяга от присъдата си...
Присъдата ни, ще бъде изпълнена...
Ноща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл една,
Как на този грешен свят, без съд, ...

Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...

(
Съвременен прочит на индийската
медитативна философия
)
На Ласка ...

Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите, ...

- То аз ти казух –дъще мъ нидей
ъм ти не чуваш, свойто знаиш,
що трябваше ти този търтей …
ама зима гу вечи, ши си траиш.
Татку ти е същия, пуглидни гу ...

В усмивката ти нежна,
ангел криещ се безгласен.
Моята кралица снежна,
майка със товар ужасен.
Толкоз много отговорна, ...

Ще хапя силно!
Ще хапя злобно!
Тъй както хапали са мен...
Прости ми, Боже,
ако можеш, ...

Спомняте ли си, като бяхме малки деца?
Как мечтаехме за този час?...
А сега всички сме със свити сърца
и всеки е с по малко треперещ глас..
Дори когато заговорим, ...

/кълбо, изваяно от облак -
море, възкръснало от сън/
Предъвквам изсушена риба,
Асфалтът, бос, настъпва през краката ми.
Премислям ...

Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишнит ...

Моята и твоята
любов са
нашата Любов!
Докосни ме, подлуди ме,
изучи ме, изпий ме, ...

Дивото зове ме
като ураган,
бушуващ в
равно поле.
Връхлита и ме ...

Днес станах рано
и един слънчоглед ми намигна -
един слънчоглед -
уникален за всяка картина
със толкова жълти листа. ...

И тръгна сам след непокорна вечер,
подгонил пак луната необятна...
през битки мина, почести спечели,
но какво си имаш, тъй и не отгатна.

Не вярвам да си само спомен в тревите росни спотаен, застанал до прозореца отворен и вперил поглед в мен. Усещам те нdблизо, на една разперена ръка: ако се протегна - ще те стигнат връхчетата на пръстите едва. Усмивката ти още чувам как в стените тук ехти зад миглите ти - черни пеперуди, обичан погл ...

Сънувам нощите във тишина родени,
повити в пелени от призрачна мъгла,
където небеса студени
покриват спящата земя.
Сънувам жертвени огньове, ...

-Миличък, ела за малко!
-Не мога. Гледам мача.
-Скъпи, гледаш вече десет часа!
-Не мога. Гледам мача!
-Ти слушаш ли ме въобще? ...

- Свърши.- каза той, като отваряше вратата. В ръцете си държеше не голям сак.
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...

Връща се лентата бързо назад
Опитваш Миговете Си да задържиш
И всичко изчезва сякаш без следа...
Тунел, мрак и в Краят - Светлина
Всичко започва и завършва в тъмнина ...

ГОСТЕНКА
(на приятел)
Звездни нощи аз не сещах,
сълзите си на друг не давах,
на прага мой Жалта посрещах - ...

Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...

Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слъ ...

Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...

Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...