Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...

Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...

Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещане ...

Чак до сетния ни час
до теб ще бъда. Влюбени
ще са очите ми тогава
и с огън за теб изпъстрени.
Ранима е душата ми - не знаеш ли? ...

През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше- ...

... Много ми е чудно днешният разкол и заклеймяване на Пламен Пасков (23.9.22) на какво се дължи ... Визирам три личности - Костадин, Пасков и Иво Христов ... и тримата са българофили, но ... Костадин е като ударно острие , като воевода на чета, работата му е да събуди хората и да ги поведе в биткат ...

Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...

Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...

Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе, ...

Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас, ...

Снощи сякаш ме блъсна експреса....
А сега пък закусвам шкембе.
И, изглежда, това ми хареса,
та ударих и биричка, две.
Махмурлукът държи ми главата, ...

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...

Две прашинки в безкрая –
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо ...

Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...

„Родих се като рибка в Долната земя. Не златна, а игриво пъстра.
Бях добра риба. Енергична, напориста, пробивна.
Мечтаех да съм кит в Световния океан. Уви! Пораснах и осъзнах, че нито съм кит, нито живея в океан. Оказах се... шаран. Предназначен за угояване в мътно, слузесто блатона гниещи надежди и ...

Без да сме психолози или педиатри ние знаем, че децата са най-доброто и най-невинно съществуващото. Без тях светът би бил още по-жесток, по-зъл и по-циничен. Децата са движещата сила на света. Те са свежият въздух за обремененият и изтерзан родител и укротители на неговите житейски бури и страсти. В ...

защо ли пак тъгувам
и боли ме
като цвете тъй бързо увяхващо
щом откъснато е в жарко лято
без вода и с жажда неутолима ...

Толкова надежди таях,
толкова светли идеали,
а се оказахте един от тях...
Бог дано поне ни пожали!
/dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-reshenieto-na-prezidenta-na-rusiia-e-zaplaha-za-sigurnostta-s-trudno-predvidimi-posledici-2325161?fbclid=IwAR01TAPbTCpOqRrjOOJYSngklgwfwc-jX2iaeRC-RVomQbYpnbAdFBH19Dk

Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...

НЕ ИДВАЙ
.
Не идвай днес, сега съм тъмен и горча.
Сега съм буря и въртоп, сега помитам, не щадя.
Сега съм луд от лудите по - луд, сега крещя! ...

ЛЮБОВТА
.
Любовта не е метафора,
а класика във анапест.
Където пичът взема нафора, ...

БЕЗДОМНИКЪТ
.
Наранен от живота, от хората скрит,
без посока и път, без храна и без дом.
Две угарки вонящи и евтин кибрит, ...

Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти, ...

След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...

Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...

Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам, ...

На мен ми стига,
за да съм щастлива -
да заровя крак на родна почва, във земята -
бременна, гореща, черна,
вибрираща от слънчеви милувки; ...

Над Рожен слънцето изгрява
поляните разливат дъхав аромат
пчелите дружно зажужават
целуват цветенцата цвят по цвят
И писва гайда, птиците притихват, ...

Отлетели от стрехите бели,
нижат птиците тъжни ята.
Над поля, над села полетели…
и долита след тях есента.
И във багри разцъфва гората, ...

В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...

На живота жизнерадостната песен
пях като млад
в широк кръг или тесен
с ласкатели по - близки от брат.
Песента постепенно заглъхна ...

Полудявам…треската е постоянна!
Протягам ръка, но няма адресат!
Няма кой да я поеме…Самотна?
Да!
Нещастна? Да! ...

Да си на 50 не е лесно,
но пък е доста интересно.
Трябва да обичаш и след деца и внуци ти да тичаш.
Твоята грижа прави теб значима и
затова ний обичаме тази дама- мама! ...

Антонио, Мехмед и Соломон
На този свят ще има закон
и всичко много ще се промени.
С Антонио, Мехмед и Соломон
ни чакат най-щастливите дни. ...

Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...

са̀мо
работата
не предава
тъй като
за БО̀ЖИЯ ...