...сметката моля...
докосване
умножаваме
по докосване
тръпки... ...

потоп
проклетата сволоч
пространството цапа
със жлъч неуморно
в офанзива сломена ...

Мълчание
да
мълча
и ще мълча
не си мисли ...

Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот. ...

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови. ...

Души ме, огън гори...
болка навсякъде в мене.
Илюзии, разбити мечти,
сърцето погубено стене.
Родена, но как аз живях, ...

Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите ...

Защо ли така ти днес реши ,
какво ли мъти ти главата?
Каза ми, че всичко свърши
и бързо тръгна към вратата.
...

ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост ...

Det var solnedgang
det var latter det var sang
det var sommerfri
det var sjø og magi
Det var deg og det var meg ...

Пиян от тебе, искам да се сгуша
в прегръдките ти, знойни като Юли...
Да ме гориш и палиш, както суша
тотем в пустинята – на племето Таури.
Да ме разкъсваш, като хишник плячка – ...

Опитвала ли си,
на въртолет да бъдеш перката,
повдигаща го, мощно?
Да бъркаш в скъсания джеб,
на таксиметраджия, ...

Събуди ме, от транса летаргичен –
от танца на безплодните мечти,
спаси ме, от живота ми двоичен,
разкъсван от тегоби и лъжи.
Изминах път трънлив, за да те търся – ...

Да бях седалката поне раздрала
в колата си - изгаряща от страст!
Но не! Така съм избесняла,
че кучката ми бе това, не аз!
Да бях издрала с мойте нокти ...

Защо ли аз не вярвам
на красивите слова
и непрестанно си повтарям
„Една заблуда е това...”?
Защо ли само с дума мила ...

В тази зима студена, самотна,
като пътник, замръкнал на пътя
без подслон и уют, есента си замина.
Аз сънувам и сещам пролет красива...
Кацат снежинки, ...

В СЪНЯ ТИ ИДВАМ ПАК...
Белоснежка & eddie (Ивайло Яков)
Тихо, тихо в съня ми ела, мълчешком,
до леглото ми плахо ти приседни...
докосни ме със пръсти, сподавяйки стон, ...

Бродяга
на коя да кажа
моя
като аз на себе си
не съм ...

МОМИЧЕТА ИЛИ МОМЧЕТА
Когато стане дума за поезия
си мислим ний за хубава поема,
но никой не възпява таз мизерия,
която бавно трайно ни обзема. ...

Нямам вече сълзи на очите. Пресъхна вече изворът студен.
Изгоряха в мене само мечтите и пак ще дойде хладен ден.
От чашата отровна на живота наситих се и стига толкоз веч
съм пил от нея със охота, нарамил своя огнен меч.
Озъртат се във мене всички грешки. Останаха дълбоки рани само. ...

Колко болка, колко страх,
колко радост, колко смях
колко илюзии, колко мечти,
когато пропадат колко боли.
Колкото дъжд - толкоз сълзи ...

Пак твоя лик пред мен живее,
пак тебе близо виждам аз.
Сърцето ми до тебе пее
и ще живее до тогаз...
До там дордето ти си тука, ...

Морето пред мен се чернее но някъде там по-далеч знам че има и светло!

Не разбрах аз кога
любовта се превърна в пари,
имот или някакви дрешки.
Кога загуби свойта цена
що таим в сърцето горещо? ...

Времето край теб минава
бързо и като стрела
и за дълго нищо не оставя
освен свойта трайна следа.
А може би за теб ...

Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен ...

душа пленница
самотница в безкрая
цигулка плаче
красота любов мираж
тъжно безлично днешно

Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е ...

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...

Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...

Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...

Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...

Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама ...

Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...

На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват ...