Не искам никога да става повече така, както стана с теб!
Не искам да плача и да хвърляш вината върху мен!
Не искам да се караме и да чувствам тази болка в гърдите си!
Не искам да ме караш да те съжалявам!
Не искам никога да имам такава връзка, в която всичко да се очаква ...
Когато самоуверено
недостижими върхове изкачвам,
когато слънчева съм и от щастие летяща,
когато утрото с криле посрещам и изпращам,
тогава, мило мое, силно искам да те гушна. ...
Някога аз бях щастлива с едно момче.
Любовта ни бе дива и игрива,
игрива като дете.
Но и ние самите бяхме деца.
Пътищата ни тръгнаха в различни посоки ...
Вероятно много хора си задават въпроса дали съществува нещо, способно да накара човек да подчини себе си, цялата си същност, на друг, да разкаже своето минало, да сподели настоящето, да обещае бъдещето си. Безсъмнено има само едно такова чувство, пленяващо разума и сърцето, чувство, на което са подв ...
В такова утро сънено - смълчано,
когато тротоарът даже се прозява,
а клоните заслушани във птиците,
посрещат утрото усмихнато!
В такова утро, като тънката роса, ...
Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радос ...
Взимам си душ,
за да се пречистя, да се измия.
Да забравя всички спомени,
и от съзнанието си да се опитам тебе да изтрия...
Стоя и си мисля за нас, ...
В този ад от емоции,
щури идеи и налудничиви изпълнения,
аз стоя тихо на фона на детинската лудница
и чакам да се сбъдне чудо...
Крясъци озвучават цялата стая, ...
В заблуда може ли да се живее?
Ти вярваш ли, че има на света любов?
Запитвал ли си се, защо копнее
сърцето ти за капчица живот?
Живот, изпълнен с радости и страсти, ...
Ти знаеш ли какво е да обичаш
без корист, без отплата, без надежда
или ще се опиташ да отричаш,
че този път към нищото отвежда?
Преминеш ли високата ограда ...
Обичам те! Прошепват устните ми в мрака.
Обичам те! Сърцето ми крещи.
Обичам те! Изписвам върху пейка в парка.
Обичам те! И търся обич в твоите очи.
Обичаш ме! Това го зная. ...
Поех най-трудния път в живота си - пътят към себе си.
Изкачвах се по стръмни пътеки, търсеща и колебаеща се.
Разум и чувства се бореха в мен.
В кого да се вслушам?
Път, отведи ме до вярната посока. ...
Сигурно е глупаво да искам,
преди да тръгна да те видя пак,
седя на гарата, билетче стискам,
и сигурно приличам на глупак.
Сигурно е глупаво да моля, ...
Учителко моя, на този ден се сещам пак за вас,
изпълнен с много радост, но малко и с тъга.
И връщам се назад в онази класна стая,
където някога ме научихте да пишa и чета.
Аз помня още детското букварче, ...
„Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...