Тя обичаше синьото си канапе, обичаше малката порцеланова ваза с големите оранжеви цветя, поставена на ниската й стъклена масичка. Често казваше на приятелките си, че е влюбена в този просторен апартамент, в огромния прозорец с розови завеси, от който вечер наблюдаваше светлините на града. Не можеше ...

Ти си палава снежинка,
мое мъничко дете,
лека като перушинка,
част от моето сърце.
Аз не искам ти да плачеш, ...

Помниш ли...беше преди години
и седяхме пак тука на кея,
бяхме млади,влюбени,щастливи
и мечтаехме как заедно ще остареем.
На шега уж беше,а виж ни сега ...

Искам да докосна лицето ти,
да погаля топлите устни,
които разтуптяват сърцето ми
и искат от мене да вкусят.
Искам да повярвам на думите, ...

Ти си мил и нежен,
ти си добър и човечен,
ти си честен и прям,
ти си щедър и романтичен,
ти си просто различен. ...

Ако има Рай - как изглежда?
Прекрасен остров,
море безбрежно.
Хората ли как живеят?
Без болести, ...

В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...

В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...

Кенефа е в ремонт
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...

Даи ми от своята нежност,
нежна да бъда, добра.
Добротата да ме погълне,
да я превърна във красота.
Дай ми от своята обич голяма, ...

Какво си спомняш за мен?
Кой ли миг, кой ли ден,
коя ли наша кратка среща?
Дали има поне един момент,
в който с мене бил си щастлив? ...

Понякога е трудно
да признаеш чувствата си.
Да кажеш няколко думи,
които да те издадат.
Да кажеш на някой “обичам те”. ...

Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!
Приеми ме за каквато си поискаш, ...

“
Пожелах си животът ми да бъде като в сън
и сега сънувам своя живот”
(на баща ми)
Когато беше до мен, ...

Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...

Лесно е да се събудиш
без някой да те кара да ставаш.
Мислил си ти от здрач до зори
и на сутринта се изненадваш.
В топлия юрган до теб лежи ...

знаеш ли защо вали?
знаеш ли защо цветята вехнат?
знаеш ли защо звездите липсват?
знаеш ли защо вятърът е топъл?
знаеш ли защо морето е студено? ...

Тъжни зелени очи
погледът им сякаш горчи
тъгата им от дълбоко извира
душата голяма мъка побира..
Тъжни зелени очи ...

Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка, ...

ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ ДО МЕН. МНОГО НЕЩА ПРЕЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО. ПОМНЯ ДЕНЯ, КОГАТО
РАЗБРАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ И ЗА МЕН НЕ СИ ВЕЧЕ САМО ПРИЯТЕЛ. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛКО НЕЛОВКО, ЧЕ ПРЕДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ И МНОГО ЩАСТЛИВА ОТ ФАКТА, ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ.
ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ ДАЛИ ДА ТИ КАЖА. МОМЕНТА НАСТЪПИ. И ЕТО НИ ЗАЕДНО ВЕ ...

Защо идваш сега?
Защо те нямаше, когато имах нужда?
Защо отхвърли любовта ми?
Защо навремето си тръгна?
Идваш сега - какво очакваш? ...

Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...

Ти знаеш коя съм, но аз тебе не.
Ти знаеш името ми, но аз твоето не.
Ти знаеш дома ми, но аз твоя не.
Ти четеш мислите ми, но аз твоите не.
Ти предричаш действоята ми, но аз твоите не. ...

Кажи ми…
кажи ми, че всичко било е измама,
жестока и подла лъжа.
Кажи ми…
кажи ми ,че няма любов ...

В очите ми е бяла самота,
преливаща от нежност и безверие...
В душата ми – царица Любовта-
безумна блудница със свойте изневери.
И устните целунали нощта, ...

Когато си тръгваш,недей се обръща,
от живота ми иди си както дойде.
За сбогом ръка не подавай,
недей ме прегръща
искам да ме запомниш с усмивката на дете. ...

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни. ...

/посв. на Валя/

Това е мойта майка мила,
която с мъки ме е родила.
С голяма обич към земята, ...

Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...

Една стара грешка
изскочи от тъмния ъгъл.
"Здравей, момиче"
ми каза
"кой пак те излъга?" ...

Обичах до полуда, но това не бе любов,
а само някакъв си зов,
зов от болка ,че теб те няма

И няма да съм в бяло,
заради чужда суета.
И няма като одеало
сълзите да покрият любовта.
И няма пак да се усмихвам... ...

И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...
Вървя по сухите стърнища... ...

Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...
Тръпне в кожата си изпръхтяла - ...

ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ИЗГОРИШ В ЕДНА МЕЧТА,
ЗА ДА ВИДИШ БОЛКА,ЩТАСТИЕ И КРАСОТА ,
ЗА ДА ПРЕТВОРИШ СЪНЯ СИ ВЪВ ДЕЛА,
ЗА ДА ПРЕТОПИШ СВЕТА СИ В НЕЧИЯ ДУША.
ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ВЯРВАШ ,ЧЕ НЕ СИ БИЛ САМ, ...

Открадна очите ми...
Открадна сърцето ми...
Открадна душата ми...
Но..но не можеш
да откраднеш мечтите ми, ...

Пак съм аз, драги приятелю
тук съм -за пореден път
главен герой
сред кръвожадна публика
гладиаторът на арената ...

Мечта без бряг,
смела мечта, и ..ренесансов герой.
В упор изречена истина-
неправда на силния.
За съкровената молба,вопъл ,стон- ...