Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...

Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на ...

Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.
Но предателства много до днес преживях ...

Любовта е миг от вечността,
но миг от детство и мечти.
Само наивните сърца
вярва в вечността!
Любовта в живота ...

Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..
Това лице отдавна само спомен е. ...

Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..
Ти ми даваш опора в тъгата ...

Слънцето разлива
топъл цвят с аромат
на праскова узряла.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм ...

Сърцето ми до теб е като бяло камъче,
подвижно в неподвижните води ...
В сърцевината му се крие малко пламъче
и изблици на хиляди мечти ...
Сърцето ми е зрънце от любов покълнало ...

Слушам, но не вярвам...
Слушам, но не искам да повярвам...
Слушам, но ми се иска да си по - искрен...
Слушам, но за пореден път не вярвам...
Слушам, но за мен няма истина такава... ...

(На Нико Пиросмани)
Ужас!
Кухненската маса
на живота позаспал
Господарят е харесал ...

Не съм
Обичах те и още те обичам
и до смърт да ме боли,
макар пред хората аз да отричам,
пред хората и пред себе си дори. ...

Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла, ...

Звъни се!
Няма да отворя..
Зная,
че на прага ми си ти!
Застанал, ...

Красив живот им подариха
Мигове........
Несравними...
Мигове...
Грозни. ...

Сама съм, а теб пак те няма.
Сама съм без твоите очи - измама.
Къде ли си ти сега?
Къде ли пак прахосваш любовта?
Защо винаги правиш така? ...

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...

Земята в тази нощ ... ухае на любов
и с аромата си до край опиянява.
А в люлчините песни с благослов
неволно всичко живо разцъфтява.
Земята в тази нощ ... е капка красота ...

Грозно, уродливо същество
седнало е и държи сърцето си в ръце.
Само,отхвърлено е от света
и сърцето си озлобено гризе.
Съсухрените му ръце са в кръв облени ...

Болката … Тя е извечна, тя е първосъществуващото. От нея е произлязъл светът и дори след неговия край тя ще продължи да съществува. Няма нищо по-вечно от нея, дори Слънцето. След като то спре да свети ще остане болката от спомена за топлината му.
Всеки човек го боли и то непрекъснато – дали ще е вър ...

Искам да бъда птица,
за да летя високо над това,
което вие хората наричате
пространство на света.
Искам да бъда бял облак, ...

И тази нощ не ме буди - да плачем, да говорим,
защото ако промълвя, от утре всичко ще повторим.
Тръгни си, знам че е това, което трябва да се стори,
но болката, че съм сама отвътре друго ми говори.
И този, който влезе пръв в живота ми на пръсти ...

Що, за ангел си,
когато Дяволски изгаряш в мен
Знам, че иска те душата
силно, лудо, нощ и ден!
Как да спра да те обичам ...

Игрива съм извивка на път покрай реката
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.
Душата ми ликува и ... с бързея пътува, ...

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...

Сгъстена тишината
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара, ...

Одвъд позволените истини
Одвъд позволените истини,
далече от всички илюзии...
Там, където нещо се кърши,
там, където те са мъртви... ...

Стъклена прозрачност
Стъклена прозрачност – страх.
Маска по лицето ти – тъга.
Нещо в теб прекършено е – прах.
Пръстите на тъгата забиват се сега. ...

Подреждам обич - камъче след камъче
върху разтворената длан на океана
и очертавам профила на бистро кладенче,
което извор на любов ще е за двама...
Подреждам стъпки - коренче след коренче ...

Мога ли да те сънувам?
моя, сладичка мечта@
Мога ли да те сънувамq
да се слеем в нощта?...
Мога ли да те желая, ...

Мъртъв писък прорязва нощта
съживява спомени, заровени в прахта.
Надява се някой да възкреси любовта -
последна молитва преди смърта.
Захвърлени драпат осакатени мечти ...

Пред теб застанала със дух смирен,
пред теб, най-висши сред всевишните,
с молба за прошка идвам днес,
а ти съди ме както искаш.
Да бъде името ти свято твое ...