Само този танц...
Нека двама бъдем в плен
на любовната магия.
Аз до теб и ти до мен.
Само този танц дари ми - ...

Облизах лятото
по бузата, и не
можах да се опаря!
Жадувах да усетя
златна болка, ...

Похъркваш на дивана,
необръснатите линии
се впиват в погледа ми.
Потта се стича по шията ти,
а колко е хубаво когато потна ...

И усмивката с кривите зъби-
толкова очарователна!
И малките ти гърди-
мога да ги докосна.
И отпуснатото коремче- ...

Кожата на устните ти -
кожа.
Косата на главата ти -
коса.
Ръцете ти - ...

Лазят по мен градските луди
Онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онези звезди. ...

тихичко вали...тъмно стана както в моята душа...
капка по капка...вали..вали дъжд от болка....
моята болка...от любовта...вали дъжд от салзи..
капка по капка...вали..вали..в сърцето ми..
то кърви и го боли..плаче гсрчиво... ...

посветено на сестра ми
Споменът за теб - това остана,
всичко друго там е рана.
Всичко вече в кръв обляно,
плаче моето сърце... ...

по повод стихчето на лолита "Недостъпна"
На момичето любимо
стихче в отговор и пиша
за думите студени
прошка да поискам. ...

Във този късен нощен час,
отново мисля си за тебе аз.
Копнеж в очите ми гори,
а тъй далече си от мене ти.
Припомням си аз хубавите дни, ...

Войната,която мъртвият не вижда
"Между землей и небо война"
В.Цой
Онзи седна на бара и си викна питие.
Отвън светофарите крещяха на хората. ...

Любовта е пламък,
Любовта е огън,
Любовта е пламък,
Любовта е спомен,
Любовта е крепост, ...

Ако слънцето е светлина,
нежност,ласки,топлина,
мило галеща лицето,
и душата,и сърцето,
Cгряваща в миг едничък ...

Убийците не знаят за това
По тъмно се връща.
Вечеря и ляга.
И спи със обувките.
След няколко часа, ...

Река. И смях.
Една вълшебница танцува.
Гора. И страх.
Една бреза с тъга сънува.
И устни. Песен. ...

Дете на светлината,
на слънцето душа,
блести над сивотата
на тъжната земя.
Дете на светлината ...

Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пес ...

По повод "Изтинал" на memphys
От болката преграда да вдигна
заклех се пред себе си аз
на ничий чувства да не откликна,
за да предпазя себе си и него в този час. ...

Най-лесно е да кажеш:"писна ми",
най-лесно можеш да се предадеш,
да се оставиш на отчаянието
и на тъгата да се отдадеш.
Най-лесно е да се оплкаваш ...

До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.
Заспивах всяка вечер ...

Като есенна мъгла, топяща се в зората,
спомени в тъгa се превръщат и свиват душата.
Бъдещето е мътно дори и в утайката кафяна,
надежда увяхва, а с нeя и копнежа за промяна.
Живот сyх, хвърлен в пепелна забрава, ...

Някои слънчев ден
когато се сетиш ти за мен
студената земя ще риташ
и за мен ще питаш
Аз в ковчега ще лежа ...

Есента е някакъв странен...
Сезон кървав, крещящ...
Истеричен и страшен...
Сезонът на мъртвите...
Гълъби в кръв на паважа... ...

Никога преди,
не съм искал да бъда толкова честен.
Никога не съм се разкривал толкова,-
на никого!
Страхът на виждащия, ...

СЪВЕТЪТ
Живей във безсъзнание
без болка и без радост
като камък наблюдаващ
чуждото страдание

Родени сме да бъдем очаровани
от всичко,та дори и от смъртта
и нищо,че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени ...

Нещата в този свят са малко криви.
Не вярвам скоро да ги разберем.
И колко още ще се скитам,
и ще спре ли някой пак до мен?
Не вярвам вече в чудеса, ...

И той скочи уплашен от собствената си същност, непорочна и в същото време опасна за хората около него, вдигна телефона и й се обади.
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...

Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа,
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал, ...

Един човек навън се скита
със стара шапка на глава.
Погледа надолу вперил,
търсещ сякаш доброта.
Явно всичко е заблуда, ...

Каква е таз съдба и кой така я отреди?
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.
Защо при мен е толкова жестока? ...

За кой ли път те срещам на улицата непозната?
За кой ли път те виждам – във моя сън пристигаш ти?
И пак си мисля – Колко си позната?
Но ти ли си това – Кажи!
И ти каза ми, че ме познаваш, но аз така не те познах. ...

Кога оживява камъкът
Вървях, сякаш като сред пустиня.Слънце ме печеше и сляг ме вълеше, сякаш сезоните се сменяха всяка минута. Бях уморена, бях тъжна, бях сама...Но на там усещах, че трябва да вървя. Задавах си хиляди въпро ...

Всичко разбрах вече-
било е за тебе игра,
но знай, времето ти изтече,
няма да повярвам и на таз лъжа.
Да, вярно е, отново плача, ...

Очаквам всеки миг да звънне телефона,
на линията отсреща да чуя твоя глас,
навънка да излезна,да погледна през балкона
и да видя че при мене идваш в този час.
Да дойдеш и да ме прегърнеш ...