Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната, ...

първа фурма
тя е като китайска ваза
(не знам от коя династия)
по вероятно от Мин
с хода на времето ...

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...

И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога, ...

Стоя, а спомените стари ме обземат.
СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
Умри! - прошепвам аз трагично,
гори във старата вълна!
И детски плач в очите на палача ...

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.
Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.
Сладка болка.Плач.Вина. ...

Вълшебните думи
Вълшебните думи са много. Ние ги чуваме и използваме всеки ден. Дори и в един обикновен израз може да се крият дълбоки чувства, вълшебство.
Всяка дума е важна и магическа. Някой ще каже, че вълшебни думи няма ...

ПРОЩАЛНО ПИСМО
Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече д ...

Отива си, отива добротата,
изчезва някъде от нас...
Злоба носим във душата
до онзи, сетния си час.
Защо? Защо? Нима е нужно ...

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.
В прахта ще заровя робско имане ...

Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук. ...

Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...

Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...

Всеки един от нас се ражда свободен. Всяко малко дете е свободно да се радва, да играе и да прави бели. Ти се радваш на живота, възхищаваш му се, но в един момент всичко се променя. Веднъж навършиш ли пълнолетие осъзнаваш, че всичко което си преживял до сега, всички радости и неволи са били просто к ...

Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах. ...

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Първа част
Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледа ...

ОКОТО
Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крех ...

Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...

Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...

Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими ...

СИН
- Татко, дай ми малко цифри!
- Моля?
- Казах да ми дадеш цифри – синът се ухили доволно и лукаво.
- Аха! Значи “цифри” искаш. Това означава “пари”, нали? ...

Не искам и трохичка да остане
върху трапезата, която ще ти сложа.
До дъно ще изпием пълната със вино кана,
със залъци ще обереме соса.
Когато глад и жажда утолиме ...

Замисля ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на ...

И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...
Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерант ...

Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата ...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...

Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно ...

Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...

Спокойно!!! Спокойно!!! Няма да четете за Слави и Софка и за група Каффе. Просто
единствени и кафе, тия две думички прекрасно си пасват и се допълват някак, и
някак … много ми харесват, харесва ми играта на асоциации. Единствени – като в
приказка звучи, като нещо нереално, дали е реално всъщност, да ...

Виж!-каза му тя.
Нищо не виждам.-отвърна мъжът.

Преди хиляди години прочутият атински мъдрец Диоген посред бял ден с фенер в ръка търсил истински човек, но напразно. Веднъж дошъл на пазара и извикал - „Хей, хора !” Наоколо се събрала огромна тълпа. Тогава той с присмех казал : „Аз търсех хора, а не пигмеи.”

Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъ ...

Цигара след цигара паля. Кой ги е измилил тия глупости? Кочина е. Една истинска голяма бъркотия пред мен и вътре в мен. Вдигам глава, за да прочета написаното. Няма смисъл. Няма отговори. Няма помощ, нито надежда. Дори не е нощ.

Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...

Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...

Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...

По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда. ...