Poesía de autores contemporáneos
Краят на вълчицата 🇧🇬
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
Опозиция 🇧🇬
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
Към новото щастие 🇧🇬
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
Животът-игра и мечти ли бе? 🇧🇬
животът е една игра-изиграй я,
животът е низ от добро и зло,
които се редуват ден след ден
и кръгът се затваря пак. ...
Клада 🇧🇬
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот! ...
VolksФолк 🇧🇬
ме. Идеята за теб.
Свличам се. Дори,
че знам че е fabel.
Привличаш ме, мори ...
Понякога 🇧🇬
когато преболи,
в съня си ще те пускам
за да те погледам.
С крило на пеперуда ...
Обич в морскосиньо 🇧🇬
разбива с ярост любовта в прибоя,
по спиралата на нежна раковина
заглъхва ехото в стрелките на покоя.
Песъчинките отдавна са потънали ...
Прераждане 🇧🇬
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
Не се лепят безкрайности 🇧🇬
Съдбата недолюбва слабоволните.
Една любов е истинско изкуство,
когато носи страст и задоволство.
Недей да се загубваш във носталгия! ...
Съвременен любовен блян... 🇧🇬
в който отдавна не се е случвало нищо,
следя ти статуса и давам си душата
да видя твоето име и след него "пише...".
Не питам Бог дали съм никоя 🇧🇬
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
Деформации 🇧🇬
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
Спомени алени 🇧🇬
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...
Паметно 🇧🇬
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...
Безсъние 🇧🇬
и денят потъва в летен хоризонт:
все още в мене не умира
глъчката с прощален стон.
Там чувствата запяват песен- ...
Щом слее се с вълната капитанът 🇧🇬
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
Родопа 🇧🇬
Напълних очи, сърце и душа,
в полите ѝ топло се сгуших,
разказах и тя ме изслуша.
Видях си и баирите, и язовирите и нея ...
Морето в мен 🇧🇬
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
Чакрите 🇧🇬
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...
Светлината златисто засия 🇧🇬
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...