Poesía de autores contemporáneos
Една вечер... 🇧🇬
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
Последно дихание 🇧🇬
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
Реших 🇧🇬
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...
Натрапник 🇧🇬
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
Танго 🇧🇬
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
Какво ли още? 🇧🇬
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
На познатия бряг 🇧🇬
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
Без име 🇧🇬
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...
Тази вечер 🇧🇬
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...
Път 12 🇧🇬
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея ...
Той, моят хумор, един хумор... 🇧🇬
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
Словесен храм 🇧🇬
Фирдоу́си и Омар Хайям,
Сади, Хафез и Мевляна Руми,
са светците в моя малък храм,
зидан с огнени, премъдри думи.
Начало 🇧🇬
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
Звездите на Лора 🇧🇬
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо. ...
От верандата 🇧🇬
от прозореца на крайбрежния хотел.
Докъдето се простира погледът –
от вълни постеля,
а над нея – небесен покров. ...
Такива бяхме ние 🇧🇬
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
Буркан с целувки 🇧🇬
Те разпилени по пода лежат.
И за тях ще ти разкажа
една не толкова преиначена мечта.
За тези целувки ти ми обеща, ...
Сънуван спомен 🇧🇬
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...