В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...
Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...
Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...
Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи, ...
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРИТЧИТЕ
И тебе те е страх от тези чувства,
защото няма никой да ти каже:
– Върви, люби я, тя ще те напусне,
преди да свършат зимните миражи. ...
Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...
Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее. ...
Харесваш роклята ми на цветя и пеперуди,
походката... и във очите топлия ми гъдел...
гласчето, което точно в полунощ те буди...
С всички странни части сглобяваш моя пъзел.
Парченце по парченце страстно ме събираш ...
Разля се неочакван майски дъжд –
земята жадна пиеше охотно.
Прочисти ненадейно, изведнъж
заседналото чувство в нас – сиротно.
Окъпаха се всички цветове, ...
По черно-бялото бойно поле
в каре пешките ни крачат напето,
в чашите искрѝ младото божоле́
и това питие май ни е трето :)
Кралицата ми отчаяна кърши ръце - ...
Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...
С много жени съм излизал аз, зная!
Ей така – за по ден, за по два, за по три.
Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,
с тях някак пламък не щя да гори.
Празни приказки, думи – фалшиви. ...
Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...
С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах – ...
2/ Щом заговоря за родата,
Аз "ПОЕМА ЗА БАЩИ"/продължение №2 започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със името Дели Иван.
Делия значи луд гидия. ...