Poesía de autores contemporáneos
Инвестиции 🇧🇬
Рискът ще бъде нашата
дублирана взаимност.
На първа пролет 2020 г.
А в прах превръща се калта 🇧🇬
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...
Баба Марта 🇧🇬
мартенички за децата плете
Пижо и Пенда ги нарича,
в бяло и червено ги облича.
Нека мартеничките в нови премени са дар за малки и големи, ...
Пролет 2 🇧🇬
Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици. ...
Влакът... 🇧🇬
Е да!... Ама Влакът отмина,
със грохот среднощният Влак
и с устрем, и страст на лавина
изчезна във черния мрак... ...
Падам 🇧🇬
във морето.
Чувствам се капка от дъжд.
Мисля, че страдам,
усещам как по сърцето. ...
Любовта... 🇧🇬
на С...
Аз често питам се: Какво е
тя Любовта?... Дали е вик
един, в Безкрайността разтворен, ...
Грейвай, Слънце 🇧🇬
Умори я!
Изгори я, тая чума!
Гледа лошо
здравото в очите. ...
Вечна Пролет 🇧🇬
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...
Двадесети март 🇧🇬
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва. ...
Лавината 🇧🇬
Вълчо днес се появи
с жълта каска във ръката
и с червени, нови ски.
Спря до ледената писта ...
Пролетно 🇧🇬
с мирис на жълт минзухар
и сля се в тревите, където
всеки лек повей е дар.
Разрошил косите зелени, ...
Морето, аз и Есента... 🇧🇬
Веднъж се срещнахме отново –
Морето, аз и Есента,
не синя, а като олово
бе разлюляната вода... ...
Поетът се моли 🇧🇬
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...
Разцъфнал ангел 🇧🇬
И като ангел пратен от небето, погледна ме с разцъфнали очи.
Последната искра отнета в небето ярко засия!
Душата ми заплака и протегна ръце към тръпнеща дъга.
До твоето сияние застанах - знамение на бликаща любов! ...
Песен по време на чума 🇧🇬
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим ...
Пролетта прославям 🇧🇬
с нежни трели в птича песен,
чакахме го да прокуди
зимната леплива плесен.
Минзухари, гости ранни, ...
Непростено... 🇧🇬
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...
Светла диря в безкрая 🇧🇬
а времето се изнизва
между пръстите -
като лунен пясък...
Ще успея ли...! Да го догоня! ...
Раздвоен 🇧🇬
Едното казва да си тръгна, а другото опитва да ме спре.
Умът ми казва да избягам. Кому е нужно да съм тук?
Сърцето казва да остана, защото знае, че не ще намеря някой друг.
Трябва себе си да бъда, верен да остана аз до край. ...