Poesía de autores contemporáneos
За този твой кошмар не съм виновна 🇧🇬
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...
На учителката в детската градина 🇧🇬
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата ...
Кое е ценно? 🇧🇬
на човек в беда, в нужда,
ще утешиш ли друг в тъга,
или думата "добро" за теб е чужда?
Би ли предал приятел ...
Поема за баща ми 🇧🇬
6 / В Христова възраст бе баща ми,
а аз бях във четвърти клас,
когато русите дойдоха с „нами“,
и за командваха у нас! ...
Принос 17 🇧🇬
Нощно капричио... 🇧🇬
Звездите, Космосът, Безкраят,
държа във моите ръце
и не от студ трепери, зная,
до мене твоето телце... ...
Имаме слово - имаме светлина... 🇧🇬
Чух музиката на буквите.
На буквите, композирани
от Светите солунски братя.
А вие, чувате ли мелодията им? ...
24 май 🇧🇬
Той винаги ще бъде ,,най",
че с наша азбука сме горди
и тачим Кирил и Методий.
Изтупани на първи ред ...
...покълва пак доброто - непогазено 🇧🇬
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
Звезда от корени 🇧🇬
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа ...
За бъдещето 🇧🇬
За бъдеще ли се бориш,
за бъдеще ли се трудиш,
търпиш и страдаш,
за бъдеще ли мислиш, ...
Обида 🇧🇬
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...
Ще ти кажа нещо 🇧🇬
много ме обичаш и виждам аз това,
любовта на трепет здрав и лилав прилича,
този трепет щом размърда пръст я видях.
Ще ти кажа нещо, кога, кога се вярва, ...
Не търся истина в простаците 🇧🇬
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...
Листопад 🇧🇬
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
Пролет 🇧🇬
показа лице сърдито,
после се засмя и лъчи замята
с тях да затопли земята.
Да помага долетя Южняка. ...
Пиетет... 🇧🇬
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...
В човешка кожа 🇧🇬
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...
Заменѝм 🇧🇬
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...
Бинарна любов 🇧🇬
човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!
Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич,
близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение,
но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад... ...
Разговор с любимия пес 🇧🇬
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
Сънена искрица 🇧🇬
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...
Гъбка поспалана 🇧🇬
скрита до пънче на сянка,
спеше в къщурка - кълбо бяло
гъбка под топлото си одеяло.
Облаче над малката полянка ...