Poesía de autores contemporáneos
Открих я на прозореца 🇧🇬
Докато ...
Наполовина 🇧🇬
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...
...а утре пак - душата на боклука... 🇧🇬
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
Нотен лист 🇧🇬
Ходиш леко, стъпваш звънко, мислиш шумно, мислиш чисто.
Гледаш ме, търсиш ме, взираш се в слънцето, плъзгаш се с вятъра
в чувства на нежна мечтателка, милваш с надежда косата ѝ.
Камбаните звънтят и разпиляват късчета от дребна красота ...
След стоте куршума... 🇧🇬
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...
Град 🇧🇬
Няма как да не сравним,
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно, ...
Любов 🇧🇬
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
Полунощ в гората... (приказна поема) 🇧🇬
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече ...
Предчувствие за близост 🇧🇬
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка ...
Красива си ! 🇧🇬
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива. ...
С разплискан, хладен дъжд потече мрака 🇧🇬
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...
Понякога... 🇧🇬
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...
Белези от щастие 🇧🇬
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...
Рамишления в БДЖ 🇧🇬
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
Недадената непревзетост 🇧🇬
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...
Защото 🇧🇬
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа 🇧🇬
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
Питър Пан 🇧🇬
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
Любовта ни пее... 🇧🇬
като въздух пръв в кавала,
като ромоленето от дъжд,
като песен докосна ръцете ми,
влезе в клавишите на пианото ми. ...
Звездичка 🇧🇬
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Мери 🇧🇬
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
Женска сила 🇧🇬
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...
Дори морето да обърне гръб 🇧🇬
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...