Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...
04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...
Сънувах, че по Коледа ще завали
сняг от четирилистни детелини
и сме заменили миналото от войни
срещу обич, като небето синьо.
Вторачена в златото тълпа ...
Вървях така нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така, ...
Листопадна любов, а всъщност толкова лятна,
листопадно жадувам всеки допир в нощта.
Като пролетен дъжд всяка ласка очаквам,
като цветна дъга ти след тъмна буря изгря.
Пъстра есен дошла е след синьото лято, ...
Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...
...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...
Дърветата край нас протягат лебедови шии -
докосват ни с безброй милувки на листа.
С усмивка времето поднася златни фиби,
изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса. ...
Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо, ...
Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
Настъпи днес, най-чаканият ден
в онази ранна пролет.
И сякаш нещичко обърна се във мен,
дори не можеше да го опише и поет.
Денят бе светъл и красив, ...
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...
Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...
Пак грешната по съмнало заспа,
сънят й в хоризонтната си крива,
по майчински сред градската тълпа,
измръзнали гаврошчета завива.
С юрганчето на зимните коси, ...
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
Гневът не спи до късно, мили мои,
през пет по пет вилнее и сега.
Той никой не дели на мои-свои,
и дебне подло за отворена врата.
Отгдето мине огън сее ...
Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...