Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Моля те да ми простиш 🇧🇬

Пред теб Исусе, аз заставам,
моля ти се, да ме промениш,
грешница съм, аз признавам,
умолявам те да ми простиш!
Моля ти се Боже, помогни ми, ...

vikity19954444

Poesía » Otra

2019-04-21T02:01:29+03:00 1.5K

Няма лесни пътеки 🇧🇬

Има ли пътища леки,
има ли вятър попътен?
Всичките тесни пътеки
са преобрасли. И тътен,
мене застига, когато, ...

dansyto

Poesía » Verso acróstico

2019-04-21T01:59:38+03:00 857 2 5

ЦСКА 🇧🇬

ЦСКА отбор велик, нося те в моето сърце,
мой любим отбор си, още от дете.
Много силни отбори преклониха глава,
още си спомнят за отбора от София-ЦСКА!
Вървя с мойте синове, вода ги за ръка, ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-04-21T01:57:56+03:00 792 1

До поискване 🇧🇬

Толкова твоя,
а ничия.
Душата ми пие
дъжда.
Като писмо ...

svetlitschka

Poesía

2019-04-21T01:54:46+03:00 594 3 15

Алитерация 🇧🇬

Трима туземци танцуват танго
търговец търгува телеграфно табло.
Трътлеста тъща тъдява търчи,
тъпанар твърдоглав теза твърди.
Танцьорка тлъстее- треньорка тъжи, ...

Lidiya_Grigorova

Poesía

2019-04-21T01:52:28+03:00 1.1K 3 4

Life 🇧🇬

Годините бързо се нижат
и времето пак отлетя -
нито секунда не чака,
нито за миг не се спря.
Днес си безкрайно нещастен, ...

Tangerine

Poesía » Filosófica

2019-04-21T01:49:50+03:00 955 2 5

Опит за „вталена танка“ на тема „суета“ 🇧🇬

„Величествата“ —
величайшества — с „Ваше
Величество“ — към
тях — а към Бог —
с „Боже, помогни!“

rhymefan

Poesía » Formas orientales

2019-04-21T01:49:03+03:00 746

Вместо романтика 🇧🇬

Във нощ омайна някой не заспа
Сънят се спря, намигна му и си отиде
Не беше сам, а шепнеше си със жена
Наперена и уж отдавна все била сама.
Какво пък, хубава и интересна, ...

Мирабел

Poesía

2019-04-21T01:47:31+03:00 901

Пътник през времето 🇧🇬

По влакове и вечни коловози
не спирам да пътувам и вървя.
Животът е машина и ме вози,
към нива суха, степ или тайга.
В градините на утрото топя се... ...

thedac

Poesía » Otra

2019-04-21T01:46:08+03:00 538 1

Рибар - поет 🇧🇬

Стихоплетец решил съм да стана,
но ловя риба тон в океана.
Днес учител поет ми пристана
да се гмурнем в дълбоката яма.
Да започнем с Хорея и Ямба... ...

Eipril

Poesía » De humor

2019-04-20T18:32:17+03:00 607 2

Орисия 🇧🇬

Препънах се в треви от гръмотрън.
Изсъхнали, но жилави. Във плет.
На корена, отварата - за сън.
Пречиства и кръвта ми във сърцето.
Отдавна пия билки за отпадналост. ...

diesto

Poesía » De amor

2019-04-20T11:39:05+03:00 737 7 6

Цветница 🇧🇬

Цветята радват и красят живота.
Венец от тях се вие,
един у нас остави Господ.
Такова нежно цвете, благодарим!
На сянка не увяхва ...

Ve2666

Poesía » Verso acróstico

2019-04-20T11:37:41+03:00 1.4K 3 10

Началната учителка 🇧🇬

Учителко мила, сърцàта,
обѝчна и м`ъдродобра!
Учителко свидна, чудàта,
ти нас да напътстваш — избра!
Разстèли пред нас писменàта, ...

rhymefan

Poesía » Para niños

2019-04-20T11:37:09+03:00 1.4K 2

Жена 🇧🇬

Една Жена. На лотос пъпка млада.
Лилит е тя. Или Шехерезада.
Когато я погледнеш в миг разбираш,
от нея си роден, за да умираш
в прегръдките на ласкава любима ...

laramaylin

Poesía

2019-04-20T11:33:50+03:00 624 1 2

Откровено... 🇧🇬

Знам, трудно ме преглъщате истинен,
по-лесно за вас е да съм фалшив,
по-хубво е да ви говоря изискано,
да бъда морален, доволен, щастлив!...
Да имате пример, постигнал живота, ...

angelbard

Poesía » Filosófica

2019-04-20T11:32:48+03:00 1K

Тревичка 🇧🇬

Недей, тревичке, да растеш,
бетонът пукаш. Ето!
Разбирам твоя луд стремеж
да стигнеш до небето.
На дядо е пътечката това и знай ...

Eipril

Poesía » Otra

2019-04-20T11:30:54+03:00 533 2

Жалба за пролет 🇧🇬

В памет на Сергей Есенин
Само тук те моля:
само днес недей(!)
пак да ми напомняш,
че любовта живей. ...

Ranrozar

Poesía » De amor

2019-04-20T11:13:16+03:00 1.2K 13 50

Все песни са 🇧🇬

Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души ...

NadeBo

Poesía

2019-04-20T11:12:29+03:00 433

Дъга 🇧🇬

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...

LuluSana

Poesía » Del paisaje

2019-04-20T11:10:52+03:00 570

Чувствам се освободена 🇧🇬

Благодаря ти, Боже, аз за милостта,
чувствам се освободена,
от всяко зло, от тежестта
и усещам, че съм променена.
Не чувствам вече непрощение, ...

vikity19954444

Poesía » Otra

2019-04-20T11:09:14+03:00 613 1

Изповедта на една сълза 🇧🇬

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...

thedac

Poesía » Filosófica

2019-04-20T11:06:37+03:00 487 2 6

Заспало Его 🇧🇬

„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...

Samadhi

Poesía » Filosófica

2019-04-20T11:05:37+03:00 899 3 2

Три бучки захар 🇧🇬

Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-04-20T10:58:01+03:00 1.2K 18 15

Там 🇧🇬

Там има повече звезди,
а сърцето някак си различно тупти.
Там вятърът разпилява мислите,
а слънцето изсушава тъгата, и не спира да свети.
А морето, морето ни люшка на всички посоки, после ни изхвърля на брега, за да ни срещне отново....

Маре_Море

Poesía » Otra

2019-04-20T10:46:24+03:00 577

Като жертви 🇧🇬

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-04-20T10:37:40+03:00 968 7 12

Живите цветя 🇧🇬

Чуждите цветя
не съхнат в твойта ваза!
Мойте първи клюмат все!
Тръпката любовна иска
там на свобода, ...

Максим

Poesía

2019-04-20T10:30:56+03:00 887

Площад на слънчевите спомени 🇧🇬

Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми, ...

angelmilev

Poesía

2019-04-20T10:29:27+03:00 482 1 2

Еврокандидат 🇧🇬

Драги граждани от село,
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...

Eipril

Poesía » Civil

2019-04-20T10:16:33+03:00 840 8 17

Нещо си 🇧🇬

Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Verso libre

2019-04-20T10:14:13+03:00 511

Чипровският килим 🇧🇬

Ти виждал ли си Райската градина?
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...

gogata622

Poesía » Civil

2019-04-20T10:11:50+03:00 756 1

Рисувам 🇧🇬

Рисувам
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...

Juana

Poesía » Otra

2019-04-20T10:06:52+03:00 899

Вместо приказка 🇧🇬

В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол ...

Мирабел

Poesía

2019-04-20T09:53:04+03:00 931

Среща или не... 🇧🇬

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...

limeruna

Poesía

2019-04-20T09:51:52+03:00 650 6 2

Нищото е нещо 🇧🇬

Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...

СамоДива11

Poesía » Filosófica

2019-04-20T09:49:22+03:00 1.9K

Човеко 🇧🇬

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...

ГеоргиВеликов

Poesía

2019-04-20T09:45:29+03:00 608

Старостта 🇧🇬

Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма, ...

Eipril

Poesía » Otra

2019-04-20T09:42:02+03:00 481 1

***Вече ме болят... 🇧🇬

Вече ме болят пръстите
от тези кадифени ръкавици.
Искам да садя цветя
с чисто голи ръце,
да ми мирише ...

goredoly

Poesía

2019-04-20T09:39:39+03:00 1K 3

Луди години 🇧🇬

Не се предавайте, приятели,
я вижте аз как се старая
да бъда още в крак със времето –
не ме е еня хич за края!
То, вече близките, роднините ...

ВаняИ

Poesía » De humor

2019-04-20T09:38:27+03:00 1.1K 2

Като птица 🇧🇬

Пърхат криле;
слънчева решетка
от вишнев цвят.
хайку, 17.04.2019 г.

vitality2

Poesía » Formas orientales

2019-04-20T09:24:38+03:00 677

Момченце.... 🇧🇬

Малко момченце,
с чипо носленце,
живи очички,
като звездички
Щура и тича, ...

bonkagenova

Poesía » Civil

2019-04-20T09:23:02+03:00 1.2K 3