Легенда разказва за време чудато,
когато да любиш било чистота,
постъпиш ли скверно, тогаз осъзнато
Бог справедливо наказвал греха.
Залюбил млад момък девойка най-лична ...
Необятен, безграничен- език универсален.
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
Страхуваше се, знам, от моята любов.
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….
Дори, когато пак те нямаше до мен ...
От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...
100 дни мълчание, неизречени думи!
100 дни отрицание и пълна заблуда!
100 дни разкаяние, сълзи в тъмнината!
100 дни безсъние и болка в душата!
100 дни изминаха в очакване само! ...
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
Лукът може да накара хората да плачат, но още не е създаден зеленчук, който да ги кара да се смеят. - Уил Роджърс
Да, вчера писах стих за скорпиони,
за змии, паяци и всяка друга гад,
рисувани върху несбъднати икони...
Но се налага да се върна пак назад! ...
Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)
Чудо!
Събуждам се с огромно нежелание,
усещам как леглото ми ме дърпа,
настрани обръщам се след кратко колебание ...
Здравей, моя любов неочаквана!
Като огромна вълна заля ми сърцето,
отне ми дъха и ме издигна в небето.
Сякаш жаркото слънце погали
нежно страните ми, ...
Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален. ...
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...
Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...
Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...
Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...
Във стих сравнявах те със древните икони,
но щом за първи път на живо те видях,
разбрах - напразно съм в мечти Михаля гонил,
и по-добре, че да го стигна не успях...
Със тези татуси на змии, скорпиони ...
Математическа гатанка за математици и алкохолици
🇧🇬
По барове осъмвам цяла вечност,
със градуси четиресет и два.
Опитал съм отдавна всяка течност,
приличаща на огнена вода!
Харесвам - Кехлибареният Джони, ...
Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.
Но как, когато сърцето ми иска, ...
С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох! ...
Как би могло да има втори пламък
и втора клетва на едно сърце?
Веднъж когато жадно е горяло,
как би могло то някога да спре?
Как би могло да има втора мъка ...
Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден, ...