Poesía de autores contemporáneos
Да тръгваме ли вече?... 🇧🇬
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...
Страшна горска приказка... 🇧🇬
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...
Край брега на морето 🇧🇬
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ...
Сърце 🇧🇬
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...
Пясъчен мъж 🇧🇬
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ...
Отчуждние 🇧🇬
С триста ключа -
криви и ръждясали.
Ще се заключа.
Зад вратата ...
#Пчелите ми изтриват името в сънища 🇧🇬
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...
Страстта е...актриса 🇧🇬
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...
Завръщане...3 🇧🇬
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
Видения в пролетната утрин... 🇧🇬
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
Есен...5 🇧🇬
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...
Изгубена 🇧🇬
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...
Завинаги 🇧🇬
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
Пáра 🇧🇬
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
Глътка от Парнас 🇧🇬
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
Смелият мравчо 🇧🇬
бе на Мравчо мравуняка.
Мравчо след обяд добър
бе полегнал под листо - чадър.
Заедно с майка си Сърна ...