Poesía de autores contemporáneos
Урокът 🇧🇬
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
В памет на Христо Проданов 🇧🇬
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
По жътва 🇧🇬
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
Свлича се тънката риза и като летен вятър ...
Без теб 🇧🇬
пред мен е само синьото небе.
В душата ми изгарят чувства страшни,
за туй че съм далеч от твоето лице.
Но давам газ, летя безумно от мъката да мога да избягам... ...
Ще стана самодива 🇧🇬
когато се поглеждам в огледалото,
а то кърви от мътни спомени
и древни думи неизречени.
Как искам да потъна в залеза ...
Писмо до Татко Карлсон 🇧🇬
Аз живея под плачеща стряха.
Но мечтая вълшебни неща
да се случват. И те, ако бяха
не картинки от детски роман, ...
Отворил с надежда очи 🇧🇬
в звездите блещукащи с плам,
да видя, грее ли още
свещицата, моята, там.
Онази, запалена с вяра ...
На път 🇧🇬
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
Когато чудесата не заспиват... 🇧🇬
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите. ...
Гнездо на запустението 2 🇧🇬
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...
Помниш ли? 🇧🇬
Разбираш ли, аз все пак съм нещо различно.
Думите излизат от мене поетично,
ще опитам да ти кажа нещо лично.
Помниш ли вечер листата, децата, люлките, ...
Безкрайно лято 🇧🇬
на работа да ходя - стотинки да броя.
Ще търся друго място накрая на света,
където е горещо, където има лято.
Припев: ...
Първата целувка 🇧🇬
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...
Съвестта 🇧🇬
Съвестта се съмнява.
Съвестта не мълчи.
Съвестта обвинява.
Съвестта ми крещи. ...
Две думи 🇧🇬
Красива си така. Две думи прости
във въздуха се реят като птици.
Прелитат над душевните ми пости
две думи – на живота верни жрици. ...
Опит в рамка на танка за обяснение на думата обич 🇧🇬
„обюч“ — сиреч — „целувка“ —
на езика на
Аспаруховите и
Куберови българи
Предесенно 🇧🇬
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
Победен 🇧🇬
от живота студен.
В очите ми искрата погина
и не виждам за радост причина...
Сломен, разгромен ...
Сгреши 🇧🇬
с вълната на тъгата тъй могъща
обрулва ме като чувал брашнен...
И в спомена един до друг ни връща.
Без любовта, която ти отдадох, ...
Единствен за моето още 🇧🇬
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...
На какво се научих 🇧🇬
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб, ...