Poesía de autores contemporáneos
Обикновена градска драма 🇧🇬
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе. ...
Привличане 🇧🇬
От тласъка на моя пулс ритмичен вълшебство светло искам да създам,,
подвластна още на закона нелогичен
навярно двете жарки длани ще ти дам!
И после свежа, млада и потайна ...
Топлинката, която... 🇧🇬
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
Нарисувай ме... в безкрайно синьо... 🇧🇬
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...
Апатия 🇧🇬
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
Ах, простори!? 🇧🇬
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
Мечта 🇧🇬
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра. ...
Познавам умореното си лято 🇧🇬
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
Ежко, Врана и Мецана 🇧🇬
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине ...
Раздяла 🇧🇬
> А като дойде време да си тръгна,
> едно врабче на прага нахранете...
>
> Росица Кунева ...
Клоунада 🇧🇬
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
Цветята ми изсъхнаха 🇧🇬
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото ...
Ръце 🇧🇬
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
Сън ли? 🇧🇬
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...