Poesía de autores contemporáneos
Поетите са счупени играчки 🇧🇬
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
Децата ми 🇧🇬
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
Мракът светлина буди 🇧🇬
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
Шейсет секунди мълчание 🇧🇬
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
Клетка на нощта 🇧🇬
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
Защото имаме какво да губим 🇧🇬
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
Лъжи и обвинения 🇧🇬
че съм те унижавал, мразех се за шамар,
че все съм отсъствал в едни безумни нощи,
друга не търсех а заради теб бях с цигара.
Верен бях и твой бях, винаги до теб бях, ...
Морето 🇧🇬
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
Слято лято 🇧🇬
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
Сън 🇧🇬
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори... ...
Из: "Дневникът на Арти" 18 (Голдън ретривър) 🇧🇬
Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата, ...
Времето е пясък 🇧🇬
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
Над керемидите на пирамидите – море 🇧🇬
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
Покрив на света 🇧🇬
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
Циганско лято 🇧🇬
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
Просякът 🇧🇬
за милостиня да протяга свойта длан.
С опърлена от слънцето ръка,
в окаян вид, отритнат и презрян.
Видях как подминават купища тълпи, ...
Пир 🇧🇬
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда. ...