Poesía de autores contemporáneos
Поете 🇧🇬
оправдай с твойта лудост света,
който всичко решава чрез вишегласие,
черна в бялото стадо овца.
Дългоухото стадо, разблудно и рунтаво, ...
xxx 🇧🇬
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик. ...
На него 🇧🇬
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...
Предал си ме 🇧🇬
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да ...
Усмивката 🇧🇬
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...
Ако решиш... 🇧🇬
недей ми казва. Поглед наведи,
за да не прочета в очите
горчиви мисли. Да не ме боли.
Ръка за сбогом не подавай. ...
Сиво 🇧🇬
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
Забрани 🇧🇬
сълзи крокодилски рони.
На кого да се оплаче,
че не дават му бонбони.
Чичко със престилка бяла, ...
Изповед 🇧🇬
гледа с очи на поет
чашата празна със водка
с цигарата прави дует
с теб си мълчим ...
Диптих 🇧🇬
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...
Животът споделен с другар е важен 🇧🇬
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...
Малена 🇧🇬
не е просто хубава жена.
Както казал си го е народът
все едно ти пада пелена.
Сякаш по земята тя не стъпва, ...
Моя любов, мой живот, мое небе... 🇧🇬
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...
Отлив 🇧🇬
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
Над нещата - Вярвам /Неделя/ 🇧🇬
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
Ирония 🇧🇬
безпризорен и забравен.
В мен гореше някога сакрално.
Плуваше в сърцето волно,
сякаш в бар пиеше охолно. ...
За самотата 🇧🇬
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре. ...
Луна в съня 🇧🇬
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...