Шепотно пеят морски вълните
вълнуват се бясно в страстно танго –
разпенват, изправят, накъдрят косите
в последен марш свири първи фагот!
Шпалир от криле на птичето ято ...
ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
БАЩАТА РАЗКАЗВА ЗА ГУЩЕРЧЕТО
/Част Първа/
В стар селски дом от камък и дърво,
над бял комин със щърково гнездо, ...
Феичка вълшебна в парка прилетя
и развеселена плесна със крилца.
Златен прах поръси, в танц се заигра,
всичките дървета с цветен дъжд обля.
Бавно към земята падаха листа ...
на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...
Животът ми като кубе на църква
в прегръдката си скрил е Любовта!
Залязва слънцето, денят горещ помръква
и в сън заспиват нежните цветя...
Край мен бълбукащо поточето пенливо ...
Приеми ме в обятията си, море,
приеми ме и повече недей ме пуска.
Приеми ме, обвий хладната си прегръдка около мен –
нека винаги при тебе да остана...
Изпрати ми мъртвото си течение море – ...
Обичам този зимен град,
обичам го планинският курорт
където туристи от цял свят
остават за почивка и ски спорт.
Скрих се тук. Не дойдох просто за почивка ...
За първи път наистина изпитвам страх.
Защото точно теб не искам да те губя!
Не мога, ей така да се успокоя
и кротичко да чакам чудото...
Не исках да се влюбвам. Не сега. ...
Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...
Виждаш ли как вятърът е понесъл
мечтите на хиляди разбити сърца?
Виждаш ли как вятърът носи
сълзите на хиляди пресъхнали очи?
А моята мечта видя ли? ...
Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша. ...
През есенно листо света разглеждам
и в охра се обагря чувството.
С копнежа вечен, в мислите подреждам
картина на реално и несбъднато.
Тъгата е дълбоко чувство, ...
Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...