Poesía de autores contemporáneos
Къде сте? 🇧🇬
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
Ако всеки 🇧🇬
подарявам две плахи криле.
Старомодно икаровски, малко са теснички
за широките му рамене.
Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми, ...
Край брега на тиха Темза 🇧🇬
( по П.П.Славейков)
Р. Чакърова
Край брега на Темза тиха
спря се закъснял куплет... ...
След година 🇧🇬
Мислеше, че ще ми е зле,
но не, не е ...
Вече с друг излизам,
за спомените стари сълзи не проливам. ...
Пролет зимна 🇧🇬
но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.
Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,
в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.
Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен. ...
А после ще те мразя 🇧🇬
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си – ...
Живот без клучеви 🇲🇰
нема да влезеш во ничија порта.
Ќе повикам воини и богови
едните да ме бранат
пред другите ќе кажам молитва. ...
Любов 🇧🇬
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима, ...
Пролетен вятър на село 🇧🇬
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи, ...
Моите нощи 🇧🇬
и думите бавно редя,
обладана от моите мисли
не разбрах, че настъпи нощта.
И редят се стихове нежни ...
*** 🇧🇬
сложи червило
напудри страните
си
намести с ръка белите ...
Съвременник 🇧🇬
подвластен на хартия и метал.
Забравил си какво е опрощение,
на дявола душата си продал.
Какъв си ти? Човек, едва ли! ...
Не зная 🇧🇬
Аз не знам кога съм се влюбила.
Нито как се е случило,
Само знам, че искам да бъдеш
До мене в радостите и несполуките. ...
Гара 🇧🇬
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти, ...
Нужна Светлина 🇧🇬
Мрачна е душата ми.
Светкаш лампата,
Но как да осветиш душата си?
Прощално 🇧🇬
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя, ...
Пълнолудие 🇧🇬
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
Просветване 🇧🇬
и хищникът заголва остър зъб.
Това което някога съм учил,
днес прави ме, невеж или пък тъп.
Човещината днес е диагноза. ...