Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Нова Година 🇧🇬

Нова Година
Космически парад имат
тази нощ звездите. Строили
са се във шпалир и светят
с пълен звезден блясък. ...

НиколинаникиЧакърова

Poesía » Civil

2018-01-30T22:39:14+02:00 1.2K 1

За непријателите 🇲🇰

Ако ја купат ноќта
ние ќе го украдеме денот.
Ако ги запалат нашите села
ние ќе им подариме оган што не се гаси.
Ако бидат неправедни кон нас ...

SanjaMKD

Poesía » Filosófica

2018-01-30T22:36:17+02:00 543 1

Отново с Арки! 🇧🇬

С леден вятър по ушите
крача в кучешки следи.
Сняг се трупа край очите,
по лицето се топи.
Арки е избрал пътека, ...

Yuri

Poesía

2018-01-30T16:59:01+02:00 618 1 14

Самотата сме аз и ти 🇧🇬

Понякога, ако не свикнеш със самотата,
можеш да умреш.
Аз не свикнах, а гаснех ден след ден.
От твоите думи, боли повече,
отколкото от да се нарежа с ножа. ...

tessayoungg

Poesía » Verso libre

2018-01-30T16:12:06+02:00 1.1K 1

Краят 🇧🇬

Краят
Ама не вечният, свързан с физическото!
А преходният, прекършващ край.
Както казват: "Преди началото!"
Уж. Според мен е след него. ...

ivdevora

Poesía » Otra

2018-01-30T16:09:35+02:00 459

Зрителна измама 🇧🇬

Ухае за последно дивият пелин.
Денят преваля, тръгва си и лятото.
Стърнищата горят. И остър дим
очите ми със сажди насълзява.
Размива се пейзажът променен ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2018-01-30T16:07:39+02:00 723 1 3

Есенна целувка 🇧🇬

Не усетих как
слънцето
се заплете във клоните
и листата за миг позлати.
Залюля се във тях, ...

670301

Poesía » Verso acróstico

2018-01-30T15:51:03+02:00 838

Сбогом, лято 🇧🇬

Зачената през летните ваканции,
науката излиза от оковите,
но никой не успява да измери
колко тежи
тази огромна тъга ...

Raindrops_on_my_skin

Poesía

2018-01-30T15:49:03+02:00 554 1 1

Зима до дъното на хоризонта 🇧🇬

И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата, ...

RainaVakova

Poesía

2018-01-30T15:48:21+02:00 498 3 5

Зов 🇧🇬

Заспи болка, заспи мрак –
светлината е твой приятел,
твой съперник и верен враг,
светлината е Божи пратеник.
Мълчи песен, мълчи стих – ...

МарияДимитрова.67

Poesía

2018-01-30T15:33:52+02:00 404 3

Прозрение 🇧🇬

Ограниченост.
Злоба. Завист. Заблуда.
Егоизъм.
Всеки е усмихнат, щастлив, влюбен...
В слънчака, с дискотечки... насам-натам... ...

BurchinVeli

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

2018-01-30T15:31:14+02:00 966 2

"Бедни ми, Йорик" 🇧🇬

В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица. ...

nadia.nanito

Poesía » Otra

2018-01-30T15:07:37+02:00 747 1 2

Соната 🇧🇬

Нощта е нежна,
нощта е млада!
С любов копнежна,
негá..., наслада!
Без думи пее, ...

fragola

Poesía » De amor

2018-01-30T14:58:58+02:00 888

*** 🇧🇬

Лежиш - тъмнина е.
В ума ти самота е.
А той лежи до теб, разголен,
само във съмнения облечен.
Дъхът неравномерно е разсечен, ...

gigi08

Poesía » De amor

2018-01-30T14:39:58+02:00 735

Тракия моя! 🇧🇬

Тракия моя пролетно китна!
Трякия моя - очи синьонеби!
Тракия нежна - Памук белопреспа!
И лятно-задушна прегръдка любовна!
Прероден като птица, ще мога ли ...

angelmilev

Poesía » De amor

2018-01-30T14:34:47+02:00 737 2 2

На червено 🇧🇬

През светофара, на червено профучал
младеж един, със мерцедеса бял.
На пост обаче, патрулът го видял,
изпречил се на пътя и го спрял.
— Документите ми дайте, за проверка! ...

PepiPetrova

Poesía » De humor

2018-01-30T11:27:17+02:00 858 4 21

Макар косите сняг да посребри 🇧🇬

Не ме ли чуваш?...Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас!...
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...
Нали си спомняш?...Затвори очите - ...

Роби

Poesía » De amor

2018-01-30T11:15:29+02:00 1.1K 15 18

Затъмнение от светлина... 🇧🇬

Ослепяваме, за да прогледнем, отиваме си, за да почувстваме...
Под воала от спомени
във мрака на нощта
рисуваше мълчанието
а аз чак от прозореца ...

Kalia1117

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

2018-01-30T01:35:37+02:00 640 1 3

Очукана латерна 🇧🇬

С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк” ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-01-30T00:48:25+02:00 776 3 10

Продавачът на катинари 🇧🇬

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-01-30T00:42:34+02:00 3K 24 33

Родно слово 🇧🇬

Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная, ...

sauronboab

Poesía » Filosófica, Civil, Otra

2018-01-30T00:04:32+02:00 2.5K 6

Празно като чаша 🇧🇬

В гърлото ми гнездят капки сухо вино,
остри като спомен - глождят ме и дращят.
Болна, тишината в тъмното крещи, но
днес във мен е празно. Празно като чаша.
Паякът заплита лепкави дантели, ...

JujuBuju

Poesía » De amor, Otra

2018-01-29T22:25:04+02:00 956 11 29

Тихо душата ми пее 🇧🇬

Всяка вечер в прегръдките твои
спира времето, пламъче тлее,
кротко сгушена, срещам отмора…
и тихо, тихо душата ми пее.
Всяка сутрин в очите ти виждам ...

Веси_Еси

Poesía

2018-01-29T22:16:48+02:00 1.2K 16 34

Реалност 🇧🇬

Реалност, тежка и горчива,
опива ни със своята несрета.
Животът става все по труден
а не се вижда на теглото край.
Реалност - окова ни в страх, ...

Izumrudkata

Poesía » Otra

2018-01-29T22:16:19+02:00 1K 3 12

Цигарите убиват!? 🇧🇬

Казват, че цигарите убиват
Дали?
Преди години на гарата поисках запалка от момиче - винаги си губех моите.
Давайки ми огънче разменихме няколко приказки, но не се разминахме само с приказки. Малко по-късно ми даде и деца,
и семейство, и себе си... ...

stefanoV_

Poesía » Otra

2018-01-29T22:14:54+02:00 611

бавно стареам 🇲🇰

Бавно стареам
бавно за свои години
додека малите деца проодуваат
додека тинејџерите стануваат возрасни
додека палам само две свеќи во црква ...

SanjaMKD

Poesía » De amor

2018-01-29T22:12:33+02:00 413 1 1

Разговор с Валжан 🇧🇬

Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал, ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-01-29T00:10:07+02:00 903 4 11

Бяла мечка 🇧🇬

Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-01-29T00:05:54+02:00 1.1K 3 11

Един живот 🇧🇬

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,
готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.
Крилцата ми бегло подава се, ...

pepe-lqnka

Poesía

2018-01-28T22:32:55+02:00 760

Къде си, принце? 🇧🇬

Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая,
душата ми в очакване примря...
Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая! ...

plama7

Poesía » De humor

2018-01-28T22:31:24+02:00 2.7K 3 8

Отдалечаване 🇧🇬

Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...

Avis

Poesía » Otra

2018-01-28T22:04:48+02:00 1.2K 6 12

Мхм 🇧🇬

Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...

бялатишина

Poesía » De amor

2018-01-28T21:27:25+02:00 793 11 9

Етюд за осъдени на мълчание 🇧🇬

Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря, ...

vega666

Poesía

2018-01-28T21:15:22+02:00 1K 16 12

Износен 🇧🇬

Чувствам се използван
(износен),
стар чорап с дупка на пръста
(която никой не заши).
Захвърлен не в кофа, ...

Georgion

Poesía » Versos blancos

2018-01-28T20:48:21+02:00 1.4K 2

Следа 🇧🇬

Аз помня те, но не е нужно.
Във мене имаш ти следа,
която нищо няма да отмие,
тя вечен извор е на светлина.

Rilska-Iglika

Poesía » Otra

2018-01-28T20:46:12+02:00 1.2K 6

Последна жажда 🇧🇬

Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...

stenli499

Poesía » De amor

2018-01-28T20:45:43+02:00 1.1K 4 6

А аз си мислех, че се давя 🇧🇬

Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад. ...

kcekce

Poesía

2018-01-28T20:45:00+02:00 1K 2

Румпелщилцхен 🇧🇬

Търгуваш с мечти съкровени...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...

Адриан

Poesía » Filosófica

2018-01-28T20:44:06+02:00 471

Внезапно... 🇧🇬

Внезапно...
на Ж.
Внезапно те пронизах като стон,
потъна във очите ми омайни,
прегърна ме, а после във синхрон ...

Melanie

Poesía » De amor

2018-01-28T20:43:44+02:00 819 7

Душа 🇧🇬

Разум пълен с надежда, чака.
Падение ли пак ще бъде туй?
Кажи душа, ще се покажеш ли наяве?
Питам, този път какво ще стане с нас?
Думи, оковани, жадно се бунтуват. ...

Галя_Георгиева

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

2018-01-28T20:43:13+02:00 798 2