Poesía de autores contemporáneos
Назад във времето 🇧🇬
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...
Мрачен край 🇧🇬
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...
Надежда 🇧🇬
землист полъх на есен...
Намек за обич?!
Ден на събиране 🇧🇬
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...
Не се лъжи 🇧🇬
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...
Пространство... 🇧🇬
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...
Залезът на утрото 🇧🇬
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
И близки, и далечни... 🇧🇬
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
Първокласник 🇧🇬
ученик във първи клас.
Вижте, милата ми мама
чанта купила ми е голяма.
Там ще слагам мойте книжки ...
Джакпот 🇧🇬
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...
Което е най-близко до сърцето 🇧🇬
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...
Любов е... 🇧🇬
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
Онова безмълвие 🇧🇬
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
Twilight of Parallel Emotions 🇬🇧
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
В нощи безлунни 🇧🇬
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...
Сияние 🇧🇬
Дихание,
след него – смърт.
Смъртта му беше лека,
отиваше в светъл път човека! ...
Аз и Ти 🇧🇬
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...
Дали 🇧🇬
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...
Изход 🇧🇬
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
Лунно цвете 🇧🇬
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...