Какво съм аз? Човек, или човече?
На този свят дошла съм, за да бъда с вас.
Да бъда близо до сърцата ви, но и далече,
със стиховете, и със мислите си аз!
За вас, приятели, ще пиша вечно, ...
Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...
На Коледа навярно ще сме по-добри.
Богатият дарявайки ще се пречисти,
а бедният, в тълпите сам и неоткрит
на възел ще завърже мрачните си мисли.
Невярващият някак ще се довери, ...
За да покажеш новата си рокля
Която друг ти подари
разхождаш се по булеварда в моя поглед!
Наперена, красива, толкоз млада
готова за пари и власт човешка ...
Спомням си... как някога по-рано
говорейки със теб за Любовта,
подхвърлих думите: – Ще стане!
- Ще ни се случи някога... това!
Ти странно и невярващо ми каза: ...
Вали навън снежецът кротко, тихо,
зимен валс снежинките танцуват,
далечен спомен се прокрадва скрито,
а две сълзи нетрайно го целуват...
После друг и трети възкресяват... ...
Сама повиках Дявола,
впи се в плановете на весталките,
изсърба сока от щедрите орисници,
наречен да е течност на сълзите.
Поканих Сатаната в моя огън, ...
Въпросът се разглежда от години
и спорът е за някакъв дирек.
Не знам за основателни причини,
но в спорове изгражда се човек.
Защитниците, го наричат колче. ...
Човек пропилява късмета си.
Увлечеш ли се, губиш себе си.
Трябва да слушаш вътрешното си аз,
а не да бъдеш запленен от коварната власт.
Трябва да знаеш кога да спреш ...
Не ще се надяна на рогата на дявола
да те следвам под път и над път.
Ще се радвам отдалеч на снагата ти
и ще гледам как тлее в слабост светът.
Ти си тази, която с игли таралежови ...
По дяволите всичко и всички,
които спите със завист завити.
И вие… да, вие – дребни душици,
които се мислите за велики.
Как ли обичате, как ли целувате ...
Бъдни вечер е!...Очи затвори!
Знам, че като всички, имаш много мечти!
И да се сбъднат копнееш, нали?
Но, моля те, за минутка за мен, помисли!
За времето наше, чуй, сърцето шепти... ...
Тя беше точно като красива снежна картина.
Косата ѝ – цялата покрита със сняг,
очите ѝ – бели като снежинки,
а усмивката – някак прошарена
и бледа стоеше. ...
Сняг заваля и всичко е в бяло.
Празен лист без дума и звук.
Времето спира за ново начало.
Далече от мене, далече от тук.
Колко е тихо! Колко е чисто! ...
Чети ми на глас само първия ред.
Ще премрежа очи и ще слушам.
Пасквилът е чуден, с красив словоред,
вулгарно финалът се случва.
Павета се хвърлят по чужда глава – ...
Неволно се усмихвам, а душата ми тъжи.
После, прихвам! Без контрол мисълта кръжи.
Сепвам се и ставам сериозна.
Време е да стана кичозна.
Да облека кичозните дрехи, ...
Луната отдалече се протяга –
земята гали с жълта светлина.
Кълбото долу пояса си стяга
И се завива с въздух – синина.
И не заспала в тази вечер земна ...