Идва този миг на вдъхновение
на полудели стъпки и ритми...
на този танц, на тази песен...
този миг на страст и нежност...
В който, без да си дадеш сметка ...
Не съм жена, която се печели.
Из мен кръстосват древните легенди.
Където свършват всичките предели,
натам духът ми устремен е.
От славен бог ли с дар ще ме откупят? ...
Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.
Засякохме се. Въздухът изпука - ...
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
Аз просто човек съм, преди да отсъдиш,
съществувам и дишам, досущ като теб.
За да бъда аз теб и ти мен да бъдеш,
послушай, поспри най-напред.
Аз просто човек съм, поискал небето, ...
Забързано ежедневие в села и градове,
времето все така динамично си тече.
Днес си млад, а утре си стар,
носещ на плещите си тежък товар.
Трудиш се усърдно и денем и нощ, ...
Вече да си добър е много трудно
добър да си е вече старомодно
С човещината си засягаш снобите
добър да си ... обиждаш им ''особите''
Добряка вечно е шутиран ...
Открадвам те от съмналото слънце
и те понасям в моите владения,
там, в сумрака на есенните хълмове,
където ти и аз ... и любовта се сбъдват.
Където вплитам радостта в косите си ...
Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение, ...
Голямата луна на мойто детство е вълшебна,
през едно прозорче ми разказва за света.
За принцове, царе.За мащеха враждебна.
Докосва ми къдриците и гали ме в съня.
В мойта младост ярко свети любовната луна. ...
Тишина. Спокойствие, и толкова е тихо.
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало. ...
Искаш с устни да пишем нали,
нашата книга с греховни корици,
две тела, аз и ти, две души,
между нас цял роман ненаписан.
Нека първа да почна, със стих, ...
Стоя на моста, в светлината на изчезващия ден
малко съм самотен, реката си тече под мен
отива далеч на изток към онзи океан
да го целуне някъде си там... Смея се сам.
Смея се на розовеещите се облаци, ...
Јас сум пријател на непријателите
никнувам каде нема да ме посеат
пишувам кога другите не читаат
зборувам кога другите не слушаат
одам каде другите не биле ...
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
Огромна е мойта днешна усмивка,
която гледа цветето в градината на трите вещици.
Градината е пълна с цветя и истини и
пеещите падащи листа
на таралежите бодат се в острите игли! ...