Приключение с петел
От последната ни среща доста време вече мина
и отново тук със нас са нашите герои любими.
Тъй, Мъркачев котарака още сутринта реши
за закуска вместо мишка две яйца да си свари. ...
И в тази яма на безумния позор
гасиш и тъпчеш никаквия въздух...
Цигарата е някакъв коптор.
Но твой е спътник, твоя леден полъх.
И мачкаш филтъра без жалост, ...
Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...
Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...
Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...
Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...
Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
Очите ти са толкова дълбоки...
като Байкал във морско син оттенък,
душата ти е толкова голяма...
като Земята с няколкото океана.
Сърцето ти е толкова добричко... ...
Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...
Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка ...
Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...
Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам. ...
Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...
ДА РАЗДАВАМЕ ЛЮБОВ
Разбрах, дошли сме тука на Земята
на всеки да раздаваме Любов!
Да можем всички да Прогледнем Светлината,
да чуем този нежен Благослов! ...