Poesía de autores contemporáneos
Златна сватба 🇧🇬
Чуден ден сте си избрали,
още преди петдесет години –
на този ден, с любов сте се венчали
и заклели сте се, тя, да не отмине! ...
Пролетно 🇧🇬
Разпуква се с младостта на момиче.
Днес ще променям настроения мрачни в цветни лехи.
Е, срещам и присмех
От мрачните. ...
Мамо 🇧🇬
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение, ...
Идвай пролет 🇧🇬
дари ме с твоят аромат.
Донеси ми ласки нежни.
И задъхана от аромата да живея.
пролетен танц да изтанцувам. ...
как се зачертава бяло 🇧🇬
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...
Продължение... 🇧🇬
си спомням мойте детски дни
и все във версия последна,
която в мен се съхрани...
Преди гъмжеше от роднини, ...
Затишие пред буря 🇧🇬
и в угарите се стопи.
Земята с радост се прекръсти
и от лъчите се напи.
Разтвори пазвите си земни ...
Седмично 🇧🇬
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...
Crave 🇧🇬
и те вълнува неистово,
като писък в ухото
и раничка на езика,
не те оставя на мира, ...
Щом забравиш за една жена 🇧🇬
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!
Ще се научи да живее и без теб ...
Хлапакът 🇧🇬
сред всички тези лъскави палати,
живееше един богат хлапак,
и правеше се на юнак.
Веднъж обаче буря се изви, ...
Болежки 🇧🇬
ще се стоплят и сърцата ни.
Тук болежки, там сърбежки, все тая!
Все негодуваме и от това боледуваме.
Въх, сакън да не греша,помогнете все пак съм жена! ...
Пролет 🇧🇬
искрици от Бога, те сгряват кръвта
и в живия огън на словото пеят –
хор ангели с трепетни бели крила!
Не мисля за чувствата –светло ги нося, ...
Среща 🇧🇬
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ...
Майчина молба 🇧🇬
че рядко спираш се при мен -
дааа, знам че бързаш си за вкъщи
след натоварения ден!
То, времето, на никого не стига, ...
Да рисувам живота си ме учиш, мамо... 🇧🇬
ти си радостта ми,
усмивките в сълзите ми...
И знай - не само веднъж си
ме родила, ...
Обречена метаморфоза 🇧🇬
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои! ...