Poesía de autores contemporáneos
Душата ми се моли 🇧🇬
“Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!”
Душата ми се моли, ...
Истинска обич 🇧🇬
но истински обичай тъгата ми,
за да бъда аз любимото момиче,
когато болката крещи
и с премрежени от сълзи очи ...
Априлий 1876-та 🇧🇬
смъртна рана във османската снага,
преломът ярък и епичен,
кама в сърцето на врага.
Времето настана за върхът ...
Дума ли е любовта 🇧🇬
но такава, дето е искряща.
Любовта е всъщност благослов
и сърцето само я изпраща.
Нека не превръщаме света ...
Последна молитва 🇧🇬
Провира топли пръсти
в косите ми. И на пета
завърта се чевръсто.
Загръща ме безбрежността. ...
... и оставам да чакам нощта 🇧🇬
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня ...
Липсата ти се усеща най-силно 🇧🇬
а аз липсата ти усещам,
а тя ме убива
вкочанените ми крака
ме предават и скоро ...
Пролет 🇧🇬
Зелено, зелено…
отново е пролет.
Шуми в простора
птичият полет. ...
"Среднощно" 🇧🇬
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...
Той 🇧🇬
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...
Избор 🇧🇬
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...
Запомни! (1) 🇧🇬
Запомни деня на нашата среща...
Запомни нощта на познанието ни...
Запомни мига на първата ни целувка,
запомни и за всяка прегръдка, мечтай...! ...
Когато спътник ми е вятърът 🇧🇬
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...
Обикновена приказка 🇧🇬
на този свят не слязох с песен,
и виждам няма еднорог,
като във приказките, и съм бесен!
Че трябва да се боря не с ламя, ...
Сутрин 🇧🇬
нещо сънено
и начумерено,
със стреснат поглед,
тъмни очи, полуотворени, ...
Да живее детското в нас 🇧🇬
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...
Тихо... 🇧🇬
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
...Две очи... 🇧🇬
Две очи...оглеждат
себе си във други две-
търсят се, чакат се,
трепетно ...
Тъга 🇧🇬
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства... ...
Новина 🇧🇬
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...
...Страх... 🇧🇬
Колко мечти сме имали?!
И от страх не сме ги живяли?!
Пътят ни...е, за да се върви...,
за да се създаде и да се бори...! ...
Свободата ще я има 🇧🇬
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...
Пишещият 🇧🇬
може би пишещият
людесближава