Аз мисля си за теб, приятелю,
за тебе, на когото аз разчитах,
ала сега не вярвам в теб, предателю…
Защо го стори, даже не попитах…
Няма да заплача, въпреки че те обичах. ...
Понякога се чудя кой съм,
бях май по-мил и по-сърдечен...
Или аз просто крив завой съм,
крайпътен знак край стълб далечен...
Понякога излизам на дъжда ...
Върни се, скъпа, не разбра ли вече, че не мога да дишам без теб?
Върни се, защото живея в тъга и без теб за мен е мрачен всеки слънчев ден!
Ако дойдеш сега да ме видиш съм сигурен, че дори няма да ме познаеш....
Заклевам се, че не мога да спя спокойно когато знам, че си далече....
Навън слънцето гре ...
Хващах се на въдици със устрем на акула,
но, с опит на скумрия, пак ме връщаха в морето.
(Не ставах – в заключение.) Не ставах. Кръгла нула.
Мълчах си като риба и разплаквах се в ръцете си.
Хващах и хорото в чисто търсене на близост - ...
Самият залез на човешкия живот
Есен последна над гроба скърби
Жълтите листи целуват треви
Голите вейки си спусна върба
С тръни ги слива напомня тъга ...
извън съмнение ревниво ще запазиш
походката събудена с клавиши
отворени прозорци ще пленяват, разказват и разнищват
разчорлената песен ще попречи
да устоиш на остротата на контраста ...
Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
Цветенца мили, цветенца красни,
насред полянка току израсли!
Окото радват, сърцето стоплят,
в душа попиват нечути вопли.
Че цяла зима под преспи бяли ...
"Няма да е все така" – вчера чух го като притча
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен.
С власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред... и в брой плащал своите прищевки, ...
О, М О Я Л Ю Б О В
О, моя любов – мое причастие свято!
О, моя любов – пречистваща сила могъща!
Ти живееш във мен. Аз живея чрез Тебе
и упована на Теб – любовта в мен се връща. ...
Високо в тавана на гледната точка
подпряна в перваза на звездно небе
живее девойка на вид непорочна
копнееща всичко, но не и сърце.
Тя всеки ден става сърдита на всички ...
По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам, ...
Човек стои с очи си просълзени,
кинжал зловещ в ръката проблести!
Мъстта разяжда спомени бледнени.
Дали самин ще придължи?
В сълзите горки ти прости си! ...
Към театралната ми маска
Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.
Качвай се на нея с тъжния си монолог.
Трябва с тебе да обърнем дните на покоя
чак до края на житейския ни смъртен срок. ...
От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, ...
И тази нощ не можех да заспя,
И в жаждата за сън повиках теб,
макар и мислено.
Цял час избирах дрехите, обувките,
а още толкова се чудих над прическата – ...