Poesía de autores contemporáneos
Минало 🇧🇬
На К.
Обичах те, но вече не.
Липсваше, но вече не.
Вече нищо не е същото - ...
Горското училище 🇧🇬
за учител кой да избере.
Совата, решиха всички,
малките към знания да поведе.
Важно очилата тя си сложи ...
Чак когато остареем... 🇧🇬
Мечтая само за сутрин една,
в която няма да ни се налага да ставаме рано,
да пием кафе, да ядем шоколад,
в леглото до късно да се излежаваме двама... ...
Небесна загадка 🇧🇬
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.” ...
За чиста природа 🇧🇬
Дали обичаме природата?
Разбира се – обичаме я, милата!
Защо тогава я нараняваме?
Защо тогава я замърсяваме? ...
Победител е... смъртта 🇧🇬
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцето ми.
Душата обви с непрогледна тъга.
Оголи зъбùте вампирските ...
Дълго есенно стихотворение 🇧🇬
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата. ...
Еднопосочна любов 🇧🇬
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,
захарта убива в кафето всичко горчиво, ...
Под сурдинка 🇧🇬
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света, ...
Танка 🇧🇬
са слепи от болки
и тревоги.
Махни се, черна нощ,
долитай, светъл ден!
Тя пристъпва с танц 🇧🇬
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше ...
Безсмислие 🇧🇬
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич, ...
* * * 🇧🇬
Очите се затварят, натежават...
Мислите в ума затихват -
пазят тишина, за да заспя.
Но не искам да затихват, ...
Розов цвят 🇧🇬
и бие с ритъма на този свят.
Не спя обаче като къпан,
защото липсва в мен конкретен цвят.
А липсващият цвят е розов ...