Poesía de autores contemporáneos
Болезнена красота 🇧🇬
Любовта е огнена стихия,
която прави всичко на пихтия.
Обърква ти главата,
съсипва ти душата. ...
Пролетно слънце 🇧🇬
над земята лъчи разпиля.
Стопи и снега, всичко затрупал,
и сякаш градът оживя.
Събуди цветята, пчелите и птиците - ...
Суша ... 🇧🇬
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...
Посветено (P.S. За майка ми) 🇧🇬
за всеки мой грях спрямо тебе,
за всяка грешка и болка проклета.
Мен друго ми, майко, не требе.
Да знам само, мамо едничка, ...
За моята звездичка 🇧🇬
най-истинското нещо в живота ми...
Твоите искрени очички
са като две мънички звездички.
Моя светъл лъч си, мила, ...
Ще ми мине 🇧🇬
Сама съм, а така ми се обича.
Няма как сега да ти звъня.
Не бих понесла твойто безразличие.
Лека нощ, моя мисъл прекрасна! ...
Зимно море 🇧🇬
Как студена съм –
като бурното зимно море...
И самотна съм –
изоставено зимно море... ...
Къде е по-добре 🇧🇬
не искаше да влезе в този свят -
на много незададени въпроси,
на комплименти и душевен глад.
То вярваше във слънцето щастливо, ...
Магичното усещане за Пролет... 🇧🇬
Тя, Пролетта, във въздуха се чувства
и в Оня развилнял се Южен вятър,
владеещ най-чаровното изкуство
в мистерията: да цъфтят цветята!... ...
Сън ли бе 🇧🇬
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.
Че от късни нощни доби, ...
Безсолните мъдрости 🇧🇬
съсечено плато има гостенин; фигура - три метра, идеи и песни;
Сега са тихи. Както майчините гърди в бедни дни.
Малкото съзнания толкова високо го чакат да открехне устни.
Толкова високо няма нито мъгли, нито ветрове, почти нищо; ...
Парадоксът на нашето време... 🇧🇬
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
Хайку 🇧🇬
Златната есен дари
с мъдрост света.
***
Тишината зрее ...
На този, който е в психиатрията 🇧🇬
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...