Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...
По пътя на живота се изгубих,
искаше ми се да се познавам.
Нищо лошо - просто се влюбих,
откъде да знам, че ще пострадам.
Отдавна вече коя съм не знам, ...
Преяли с власт, препили с лицемерие,
прегазили и съвест, и морал
обричате народа на мизерия.
Той "куче е от крайния квартал".
Подхвърляте му заплати - трошици ...
Навън е още нощ. Пак семпла, но с финес,
подпряла колене на предната седалка,
във дясното ухо затъкнала слушалка,
чието шнурче с чар виси, тя гледа през
стъклото. Там градът, преди с гиганта Стрес, ...
Дойде, възседнал белия си кон!
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг поспря край бедния ми дом.
И отлетя в галоп по пътя прашен...
А толкова го чаках! Нощ и ден... ...
За чакащия времето е бавно.
За радостния е позорно кратко.
А за повърхностния е забавно.
Тук всъщност няма никаква загадка...
Да, нерешителният времето приспива ...
Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано ...
Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...
Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...
Вслушай се в тихия дъждовен шепот,
който говори на всеки с различен глас,
в мътните локви се чува мокрият екот –
и мокро, и студено е, а дъждът е в захлас.
В дъждовния хаос и улиците запустяват, ...
Те ми казаха всичко!
Попитах луната, дали ме обичаш.
А тя се усмихна - към мен се затича.
Попитах звездите, дали ме желаеш...
танцуваха в ритъма танца омаен. ...
Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...
В далечината тя свети, блести
диамант, огрян от лунните лъчи
под синята планина и червените небеса
неспирно плаче тя и моли се за чудеса.
Кафявите очи се взират с последната ...
Някой ден... някой ден ще те имам!
Днес все още си само мечта...
Дни и нощи по друми ще скитам,
но към теб, все към теб ще вървя.
Нека веят вихрушки и хали, ...
Стоях пред гардероба с твоите дрехи
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших, ...
Това е всичко. Май готов съм вече.
Парче сапун, конопено въже
и табуретка... В мрака недалече,
зад двора на съседите, мъже
се карат шумно... А сърцето бие ...
Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...
Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам ...
А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Песента на петела
Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.
На разсъмване петлите се раздират.
Спазват обичай вековен.
Мъжът вкъщи се прибира ...
Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш ...
Глъхне сред безкрайното пространство
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
Родоостъпници се проявиха,
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...
Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла, ...