Посветено на онези, които наричаме баби
Те са бивши жени – чепати и жилави,
нищо женско (по Вазов) няма у тях,
плугът на времето орал и не спирал...
Господи, колко сте хубави, въпреки тоя орач! ...
Любовта няма нужда от официални вечери,
пристегнати дрехи, лъскави фрази и ниски мечти...
И никога не е имала...
Една истинска сълза е достатъчна,
мълчанието във нощите, докато галиш косите ù... ...
Като тебе, като мене, като нас, покрито с облаци небето е от час.
И точно като нашите души – разпилява, сипе мълниите си.
Дали отдавна сме така?
Или поне във юли ще се оцветим с дъга?
Не знам, уви, но виждам силно да вали, вали… ...
-
Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене. ...
Бясна съм... не искам да те виждам,
очите си ще вържа с черен шал
и глупавото си сърце ще хвърля.
Не искам да изпитва жал.
Не ми звъни! Не искам да те чувам... ...
Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!
И селото ни пак е опустяло, ...
Изгубени души сме аз и ти,
във тъмното без път вървим,
и все по-нещастни, по-сами,
във тъмното изгубени вървим...
Към онзи бряг на щастието вървим, ...
Остави се либе, остави се!
Мен баща ми със ракия ме закърми.
Всяка вечер ми завързваше косите.
А сутрин рано ме изпращаше на къра.
Остави се, либе, остави се! ...
Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби, ...
Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...
Успях следобед да се унеса във кратък сън,
ала копнеж по теб в душата се разлива,
сияе рядко чуден майски ден навън,
но даже и от него ти си по-красива.
Примолих се в сърцето със беззвучен глас: ...
И мачове гледам, и стихове пиша.
Във стаята вече почти не се диша.
Светът ни е футбол. Светът ни е топка.
И цял съм в психоза. Играта е клопка.
Животът е топка! И с крак да го ритам, ...
С теб отново искам съдбата да ме срещне,
с теб и с никой друг.
Как искам пак да ме обикнеш,
мен и никой друг.
Искам пак да ме разсейваш, от болката която тая ...
Не искам дни, в които слънцето огрява
отвъд прозореца на моята самотност,
а в ъгъла й някъде оставено
сърцето ми да плаче от умората.
Не искам нощи с бледи пълнолуния ...
Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,
да те надъвче целия, чак до костица.
И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,
щом коренът ти е разровен от къртици.
Денят си води банда ураганни ветрове ...
Целият ден дъждът не престана.
Целият ден вали ли, вали...
Студения вятър, върти го в спирала.
Няма светкавици. Дори не гърми.
Прониква до костите чак, тази влага. ...
Мило сърце, няма ли да спреш
През колко още болка ще ме преведеш
Само мъка досега ми причини
Спри се най-сетне, почини
Не слушаш ти умът какво приказва ...