Poesía de autores contemporáneos
В Триградското ждрело 🇧🇬
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не питай, не питай! Там ù е толкова хубаво, ...
Сънища 🇧🇬
Давам пълни права на Антоан да използва този мой текст за създаване на песен, ако желае.
Бостан Бостанджиев
Нощ прегръща планината.
В нежна пелен ...
За естеството на нещата 🇧🇬
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
Моето сърце 🇧🇬
изпитва ме сега без страх.
Самотен - когато мисля си за този свят,
мисли мрачни безпокойни
впримчват ме като сладък опиат. ...
Когато всички думи са излишни 🇧🇬
да те гледам.
А ти ще галиш с
поглед само
косите ми, лицето, ...
Той 🇧🇬
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...
Той е фантазия от красиви лъжи, ...
Кой свири хубаво на бас, на туба и на хеликон? 🇧🇬
Това е най-голямото животно... слон!
За тези музикални инструменти интересни
дори най-ниски тонове са лесни.
Вуф, вуф, вуф се чува звук от бас, ...
Сънувам 🇧🇬
събуждам се, искам пак да заспя.
Сънувам и много я искам,
а тя дали бе тук или пак отлетя?
Сънувам, че карам кола и летя. ...
Той, Животът, е въздишка 🇧🇬
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...
От сърцето 🇧🇬
чувства вплитат се в едно,
от сърцето нещо зароди се,
нещо малко, но добро.
Дума, ласка или жест, ...
Някога... 🇧🇬
Знам, че някога ще стане,
но не знам къде и как:
оцелялото Желание
с тебе да ни срещне пак... ...
Градината на мойта младост 🇧🇬
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...