Poesía de autores contemporáneos
В другия живот 🇧🇬
В дома си пуст прибирам се с крачки умерени,
съдбата пагубно постави ме в стъпки неуверени,
да имам най-ценното - семейството по уважение,
без любов, без страст – само отговорно задължение! ...
Всичко 🇧🇬
в свят на чувства и безмълвие - ти си най-красивата,
в свят на болка и тъга - ти не съществуваш,
в свят на младост и любов - ти възтържествуваш,
в свят на цели и мечти - ти си най-обичана, ...
Есента 🇧🇬
Обичам есента. Моята есен -
в багри, аромати и дъжд.
Дъхава. И хубава. Като сливане.
Звуци... Тишина и въгленче. ...
Вулкан 🇧🇬
и бликна лава, серен пушек вдигна,
и мръсна пяна с водните талази,
по пътя всичко безпощадно гази.
И облак над скалите се сгъстява, ...
Влюбване 🇧🇬
какво се случи, не разбрах,
дали се влюбих в океана,
дали от теб превзета бях.
Почувствах се като принцеса, ...
Понякога 🇧🇬
по който вървя.
А къде ще стигна?
И кога?
Понякога си ми дебела книга, ...
На една майка 🇧🇬
Пак си с тъжните очи,
пак потънала си в мрак,
с твоя малкия хлапак.
Знаеш, че това е ден, ...
Дълбока оран 🇧🇬
Земята жертвено отдаде своите чеда –
стопаните я изораха без пощада.
Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,
заварени сме, ала тя прощава. ...
* * * 🇧🇬
но истинска сега за теб -
ранима, крехка и разголена
без закрилата на фалша за момент.
В две плахи, молещи очи ...
До вчера 🇧🇬
До вчера бях малък не си давах сметка за хиляди важни неща.
До вчера бях малка, наивна по детски и кукла бе мойта мечта.
Сега е различно. Престъпваме прага изтъркан от детски крака
на класната стая със наш'те скамейки и нашата бяла дъска. ...
Дядовата книжка 🇧🇬
Не се измисля нищо.
Дядо – сто кила човек! –
а написал малка книжка.
Що ли тъй го домързя? ...
Мечтите ни... 🇧🇬
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни, ...
Притежания 🇧🇬
*на фотографията "пейзажче" на вале5
Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце, ...
Две случайни пътеки 🇧🇬
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...
Любов 🇧🇬
Попита ме какво е любов
и една сълзичка спря времето.
Сълзите са думите,
които изговаря сърцето. ...
Руини от чувства 🇧🇬
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат ...
Сладко от боровинки 🇧🇬
с гребени ви стрижем
чак под връх един планински
с белналата хижа.
Тези топченца мънички, ...
Стих без име 🇧🇬
а очите ти са вече морските вълни,
когато съм до теб - в усмивката ти лято е,
в което есенното ехо вика: "Остани"
Когато съм до тебе, няма тайни ...