Когато си отива Лятото
Кепенците си спуска бавно Лятото.
Но процепът им още ми показва –
в небето му – от птиците изпятото,
как слънцето се скрива в тиха пазва – ...
Дори да свършат всичките сезони
Ще се намерим някой ден. Ще се намерим.
Разминахме се – както сме си двамата.
Ще хлопнат пак пред нас познатите ни двери –
иглата ще изровим изпод сламата. ...
Вятър лудешки затича по улиците,
Хората се изпокриха – всичките.
От прозореца,сив и блед, се вижда ураганът.
Някъде отвисоко закрещя зловещо гарванът.
И се чуват уплашените викове на децата… ...
На глътки злото се промъква,
изпих го от една нелепа чаша,
устните си не можах да дръпна,
"удавникът за погледа се хващал".
За твоя поглед аз се хванах, ...
МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,
в които неуверено е падала
звездата на щастливото ни вричане.
Не вярвам да си спомни и за дюните, ...
Като сянка отминавам, безразлична, тиха,
като овехтяла книга в ъгъла скрита,
не умея вече в деня цветове да разпозная,
по пътя на мечтите съвсем не бях до края!
Изгубих се сред чувства и желания, ...
Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...
Някаква смешна девица,
носеща име Деница,
пише глупости за революционер велик.
На тази, дето се прави на литературен критик,
искам да ù кажа, че без тоз национален герой, ...
Спри до мен... да поседнем в уюта
на една невъзможна любов...
ще празнуваме себе си, чу ли –
ти и аз - чудо с вик за живот.
Спри до мен... уморена от болка, ...
Ще те потърся и ще те намеря
след дългия, вървян от мене път.
Ще бъде в залез - време за вечеря
и силен ще е в чувствата гладът.
На прага ще ме срещнеш - непозната. ...
Неканена дойде в съня ми.
Доходи тихо и там се настани.
Нечакана, сънят ми неспокоен навести
Красива - както може да си само ти.
Вперила във мен онез очи ...
Вечер сънливо ми гледат очите
и иска ми се да е лека нощ,
но може би пак ще осъмна с лъчите,
оставайки будна сред нощен разкош.
Ще препрочитам и някой друг стих, ...
Аз винаги била съм птица,
без страх политах, отдавах се, горях…
Понякога достигах до звездите,
друг път ранена падах и скърбях.
Но винаги била съм птица ...