Poesía de autores contemporáneos
Чувствителните 🇧🇬
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.
Чувствителните даже са излишни, ...
Дар от природата 🇧🇬
Очите ù - искрящи бисери, сапфирни,
от мен безкрай жадувани и всеобширни!
Косата ù - лешникова градина, ухаеща,
да я вдишам силно с въздишка нуждаеща! ...
В отражението на Луната 🇧🇬
оглежда се плахо Земята.
Сърцето ѝ наранено гори,
душата ѝ обречена скърби.
Човечеството с болка я обсипа, ...
В Драгойново 🇧🇬
Наоколо все още има мрак.
Във ъгъла луната е голяма.
Отива си, но се усмихва пак.
През клоните небето розовее. ...
Тишината съм 🇧🇬
В тишината съм.
И в светлината
потънала в две топли очи.
Есенната сълза съм, ...
След 50 🇧🇬
бръчки дълбаят, в тях впиват се,
усмивка и хубост бавно отмиват,
искри и блясък в поглед убиват!
По-често сърцето ритъма бърка, ...
Желания 🇧🇬
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!.. ...
Омая 🇧🇬
във поглед нежен,
към теб насочвам
и гледам сведен.
Коси разрошени, ...
Как 🇧🇬
Как да откриваме пак чудесата?
Злото убийствено взима превес…
Дяволи сякаш пируват в сърцата…
Как да се учим да бъдем добри? ...
Гладният Зайко 🇧🇬
че знае поляни
с моркови и зелки засяни.
И без да му мисли -
наостри ушите ...
Обичам те 🇧🇬
в есенните листа
в очите на вълка
в пукнатините по бялото на брезите
и в топлината ...
Моят кръст 🇧🇬
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...
Въпрос 🇧🇬
Защо не можеш ти да ме обикнеш?
Защо не можеш да ме разбереш?
Защо не можеш в душата ми да вникнеш
и топла нежност ти да ми дадеш? ...
Слънчево приятелство 🇧🇬
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим ...