Усмивката на чуждия отсреща
ме кани на едно греховно място.
Поглеждам го. И в този миг усещам,
че роклята ми вече ми е тясна.
Желая го. А зная, че е грешка. ...
Ще бъда твоя. Утре. Може би.
Не ми пристягай отсега въжето!
Днес още дишам. Златен дъжд ръми
от везаните пазви на небето.
Днес още мога нежно да мълча, ...
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи, ...
Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света. ...
Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен ...
Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...
ГОРЧИВО ВИНО
Човекът има странна участ във живота –
да бъде съд, за да събира и да пази
плода на своя труд, зърната на доброто,
цвета на вярата си, буците омраза; ...
Като годините животът си отива...
Топи се като паднал първи сняг!
Спиралите на нашата История навива...
И не достига своя търсен Бряг...
Абсурден кръговрат. И истина горчива... ...
Когато си затворен в тъмна клетка
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога. ...
ХОРА - ЖИВОТ
Върти, не спира се. Не знае той покров.
Тупти, ламти в неспирно пиршество.
Обвит във болка, радост и любов.
Роден от мрака на невежество. ...
Януари - надежда, закътана в жито,
февруари го смила на бяло брашно.
От него сръчно март замесва пита,
април следи растящото тесто.
Изпича май на слънцето погача, ...
Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...
Невъзможно бе да спре да бие сърцето за теб,
защото това значи да спре да бие изобщо!
Смешно е!!!
Изгубих любовта ти, а те обичам повече
и от преди. ...
Ти си бялото пухче в косите ми -
цял ден вятърът с тебе ме кичи.
И са бели със тебе тъгите ми.
Пък и аз съм по-бял от кокиче.
Ти мъхът си по мен, от тополите, ...
Ще ме стоплиш ли навън, когато е студено?
Ще рисуваш ли за мен, звезди във тъмнината?
Приютил сърцето наранено,
ще изтриеш ли завинаги от него самотата?
Ще тръгнеш ли с мен по непознати пътища? ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Влиза Джо във бара и поръчва
водка с кòла. Барманът му дава
сочен плод със формата на бъчва.
“Що е пък това!?” се възмущава ...
Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине, ...
Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...
Скитам се чужда - така безразлична,
повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.
Неразбрана от този свят, ще си отида себична,
научавайки се любовта си докрай да ценя,
че тя в природата си е божествено чиста, ...