Блажено залюляна, галеща душата,
закотвих се в люлеещия стол -
подарък от съпруга и децата,
а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.
От мен излизат клони разклонени, ...
В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...
Отново гледам синьото небе,
то скри те в своите прегръдки,
а ти отново щастлива бе,
момиче, облечено в усмивки!
Ах, небето и ти сте толкова красиви, ...
„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...
Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...
На бал с маски
Но как успявате, Незнайни мой,
събличате ме само с поглед син!?!
Ах, как изпълвате ме с летен зной!
Но как успявате, Незнайни мой!?! ...
На баба и дядо, които съхраниха чудото на семейството 50години
и продължават да се усмихват един на друг с любов.
50 години... казват, минали са досега
от съвместния живот... от началото на любовта.
Цяла вечност или къс миниатюрен от живота? ...
Железен и изначален е моят дух,
никой така не може да те обича.
Виж светът колко е скучен и сух,
нектарът от думите ми извличай.
Слушал съм пулса на сърцето ти ...
ЖАЛЕЙКА ПО ЛЯТОТО
Този тих дъждопад от дърветата спящи
шумоли под краката ти в локви златисти
и се ронят от лятото сухи, изящни,
натежали от спомени есенни листи. ...
Не знам дали да ти го честитя,
че пак там нейде здраво го хвана
и във леглото му отново се завря,
дали пияна или сляпа си била,
или от дрога със замаяна глава, ...
Искам да чуя различните мнения,
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
Реабилитираното лято
" Не те обичам, Лято! Вече не! "
Опитах се да те намразя, Лято.
Но ти ме стрелна с миглите пшенични.
Изсипа топъл дъжд върху житата ...
Очите ти са толкова красиви -
светулки плахи в лунна синева,
в тях трепкат пламъчета диви
и срещна ли ги, кипва ми кръвта.
Очите ти са слънчеви посоки ...
Няма как да се върна!
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...