Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
Когато ангелите падат 🇧🇬
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...
Точка 🇧🇬
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...
Пречистване 🇧🇬
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
Танцувай блус 🇧🇬
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
Страхът да обичам 🇧🇬
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си, ...
Разговор между поети 🇧🇬
– Хей, приятел!
Че издател
търсиш чух?
– Найдох... – Браво! – ...
Сънувам те 🇧🇬
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
Нещо недоизказано... 🇧🇬
Ти ме поддържаш жива...
А как ще живея без теб?
Когато те няма?
Как ще си представя, ...
Колко съм голям 🇧🇬
Ставам вече аз на 2 годинки,
колко съм голям,
вече всичко знам.
Сам аз правя пиш и ак ...
Погубване 🇧🇬
Аз искам да бъда до теб!
Забравена даже да гния
в камък, отровно хладен,
ще усещам пагубна магия. ...
Първи монолог на клоуна 🇧🇬
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
Нестинарка 🇧🇬
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
Ноември 🇧🇬
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
* * * 🇧🇬
а криете
зад фалшива праведност
дребнавите си дребни душици,
осъждате моето щастие, ...
Взрив 🇧🇬
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
С Лукавия 🇧🇬
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
*** Да имах сили... 🇧🇬
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
Там 🇧🇬
да посветят
своите слова
във вечна мелодия.
Аз съм тук и сега, ...
* * * 🇧🇬
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
Тишината 🇧🇬
Когато залезът спусне нощта,
тишината пристъпва тъжно-самотна
и топло-копнежна като сълза
се стича в есенната нощ. ...
Но дали сме образ недовършен? 🇧🇬
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...