Poesía de autores contemporáneos
Нека идва старостта... 🇧🇬
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...
Дошла е Пролетта 🇧🇬
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...
С парче живот, забило се под нокътя 🇧🇬
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
България 🇧🇬
чудно хубава страна,
зиме с бели снегове
и студени ветрове.
Пролет, цялата зелена, ...
Последни години 🇧🇬
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...
Уж... 🇧🇬
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...
Полет 🇧🇬
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...
Цвете 🇧🇬
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...
Точно сега ли? 🇧🇬
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга: ...
Денят 🇧🇬
Денят на хората е
срещи и раздели,
с надеждата
за нещо по-добро... ...
Може би 🇧🇬
Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.
Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.
Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.
Може би с надежда да не се развали. ...
Две състояния 🇧🇬
1.
Погледнах клоните -
бяха отрупани с цвят.
Видях те - ...
Дали ще има утре Слънце 🇧🇬
и след пулсиращите ни мисли
потапяме се безкрайно страстни
готови за нови искри...
След пламналите ни погледи ...
Рубаи 🇧🇬
* *
Насън дори и аз за щастие мечтая,
но питат ли ме що е щастие - не зная.
Навярно то е слънчев лъч след тъмнината. ...
Самотен хълм стърчи в далечината 🇧🇬
Самотен хълм стърчи в далечината...
"Величествен е", казваш си с възхита,
но знаеш ли - той среща сам зората
и късно нощем взира се в звездите ...
Не, не познавам божиите думи... 🇧🇬
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля. ...
Майски дъжд 🇧🇬
из смълчаната градина
и на пръски се разпукват.
Ала бързо всичко мина.
Ето – пак се заусмихва ...
Случайност 🇧🇬
искам времето да спра
преди време,
цели пет лета,
аз, вървейки под дъжда, ...