Poesía de autores contemporáneos
Иска ѝ се 🇧🇬
словата, премълчани ежедневно,
които крия сякаш в тайна пазва.
Но да ги чуе, знам, ѝ е потребно.
„Обичам те” очаква, но напразно. ...
=]] 🇧🇬
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели. ...
Пак е тихо навън 🇧🇬
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци ...
Кафявите очи 🇧🇬
Кафявите коси, тънки, но и меки.
Кафявите очи топли и красиви.
Устните меки трепват в усмивка.
Докосва ме нейната бяла ръка. ...
Муза 🇧🇬
къде избяга, защо остави ме сама?
Виж как времето мъчително тиктака,
но моята диагноза е душевна пустота.
Листът бял пред мен сега ми се присмива ...
Плачете, мои очи! 🇧🇬
и поредната цигара запалих.
А сега - плачете, мои очи,
за несбъднатите ми мечти.
Плачете! Че малко ли мъка и тегла сте видели, ...
Да те срещна! 🇧🇬
сред пролетната лунна светлина.
Да чуя думи заглъхнали,
сред летни лъчи топлина.
Да те срещна ли сред есените листа, ...
Лакомо поточе 🇧🇬
Я стига под леда е спало!
На воля да се налудува
е време вече. Изгладняло,
където мине, леден стяг ...
Загуба 🇧🇬
Да, казвам аз, боли ме душата и сърцето!
Сърцето вече не издържа.
Душата вече ме напуска.
Май тялото ми вече умира.
До края 🇧🇬
Но ти си тръгна, без да кажеш дума.
Душата ми светулкова се скита
уплашено самотна. И по друма
застигат я копнежни привидения, ...
Ти си ми 🇧🇬
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...
Нова и стара политика 🇧🇬
садеше стръкчета иглика:
с цветчета сини и червени,
лилави, жълти... – все засмени!
Тъй пъстри, дъхави, цветята ...
Човекът в ъгъла 🇧🇬
Той не е крал,
не е от кал,
не е абдал…
Той не е човека, ...
Лунно момиче 🇧🇬
Една луна-магьосница наднича
отсреща иззад древната могила.
Наднича и се прави на момиче –
разресва плитка от стопена свила. ...