Poesía de autores contemporáneos

257.6K resultados

Предсказание! 🇧🇬

Преди векове и ери.
Племе с име на богове,
предрекло съдбоносния
край на нашата планета
Земя. ...
796 1

Търся ласката ти... 🇧🇬

Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
1.5K 5

* * * 🇧🇬

"В полунощ светът мирише на звезди."
Ремарк
...
Сънувах сън.
А тишината на празната стая, ...
1.1K 3

В този дъжд... 🇧🇬

В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...
731 8

Така ми се влюбва 🇧🇬

Така ми се влюбва, разбираш ли?
Във твоите пъстри очи,
които съня ми разбиват
и палят в небето звезди.
Така ми се влюбва в умората, ...
5K 10

Легенда за реката 🇧🇬

Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...
2K 19

Възкресението 🇧🇬

Аз тъй живях като човече и магия.
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...
1.1K

Върба 🇧🇬

Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...
1.5K 1

*** 🇧🇬

***
Свян и подивяла страст – това си,
награда за избрани рицари.
За мене – неродèно щастие
и тъжна, но красива приказка. ...
2.4K 11

Минало свършено 🇧🇬

Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...
2.7K 1 13

Молитва 🇧🇬

Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите ...
1K 5

Бъдещето с мъдрост да напишем 🇧🇬

БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...
1K 1 19

Защото поетът е с нежна душа 🇧🇬

Защото поетът е с нежна душа
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...
913

Болка 🇧🇬

Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.
В сънищата ми нахлуваш нежно, ...
934

Звезди 🇧🇬

Звездите
тихо стъпват
по земята.
Не искат
болка, ...
691

Копнеж по моето село 🇧🇬

Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...
919 1 1

Дъжд 🇧🇬

Из ведро заваля. И чадърът прегърна ни двама...
сгуши мокри усмивки в металната лъскава длан,
сякаш хвърля небето от нашите болки и рани
или Бог рони сълзи добри - пак от дявол обран...
Булевардът приижда, колите са острови цветни, ...
1.2K 21

Автобиографично 🇧🇬

Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша. ...
1.4K 11

Абсурдно ежедневие 🇧🇬

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...
756 5

Истина 🇧🇬

Истина
Това вечно движение в кръговрат
се втурва като хала в кръвта ми.
Докато открия в ден единствен миг
тревожната близост на тази магия. ...
741 1

В очакване 🇧🇬

Стоиш на снимката безмълвна.
Очакваш с целувка да я погълна.
Отровата по себе си прикрила
със сърца следите и покрила.
Усетих как вони им миризмата ...
755

Ще стигне ли? 🇧🇬

Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена – ...
1.3K 29

Шепота на ангел 🇧🇬

Очите ти са ангелски шепот
и шепнат сякаш тишина,
която чувам само аз, но ето
че ти разбираш за това...
И се случва нещо за секунда - ...
1.2K 1

Недопустимост 🇧🇬

Не мога да повярвам,
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар. ...
1.1K

* * * 🇧🇬

На душата „безсрамния“ полет приветствам
Няма общо с “причина-следствие“...
623

Самодивско 🇧🇬

Морето не е моята стихия.
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека! ...
1.1K

Грях 🇧🇬

Докоснахме греха,
за да избягаме от него,
докоснахме мига,
за да го запомним
ЗАВИНАГИ, ...
735

Нашият миг Вечност... 🇧🇬

Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...
854 1

Някога 🇧🇬

Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
1.3K 1 7

Истинска 🇧🇬

Зная, странно е - тук, тази тишина...
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра ...
877 2

Бели облаци 🇧🇬

Аз си зная, когато най-сетният дъх е издъхнат,
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси, ...
1.1K 1

Причина 🇧🇬

Тази нощ събуди ме тъга –
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали ...
1.3K 4

Четейки трагедии 🇧🇬

Желанията ми увисват вечно в Нищото.
Духът ми болен е от сляпо безразличие.
Куп грозни паяжини лазят по огнището -
до вчера символ на измислено величие.
Фантазиите раждат страшни Демони. ...
689 3

Куха пешка 🇧🇬

Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...
1.2K 7

Здравей, любима 🇧🇬

ЗДРАВЕЙ, ЛЮБИМА
Здравей, Любима, още ли в душата си тъжиш
за онез безбройни слънчогледи
и загледана в мечтите си броиш
лазурните вълни последни? ...
868 2

Ножове и думи 🇧🇬

За всяка ваша дума
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...
1.5K

Животът (не) умира 🇧🇬

Защо поглеждам в небето? Няма синьо.
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили. ...
838

Когато от любов ми се мълчи 🇧🇬

Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен, ...
1.5K 9

Най-красивата жена 🇧🇬

Да беше красота - да я опиша,
да беше цвете - аромата му да вдишам,
но то не е нито красота, нито аромат,
а една неоценима благодат - жена.
Тя е красива и незаменима, ...
1.4K 1