Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат, ...
Разбули се тъмнината от живота мой,
появи се лъч от силна, ярка светлина.
Дойде и щастието, без да пита кой,
и навлезе бързо в душевна дълбина.
И усмивка изгря на тъжното лице, ...
В различието пак търсиш ти еднаквост,
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...
От вятъра морски ли черпеше сила,
тъй бързо до мене, Любов, долетя.
Премина гори и с усмивката мила
разлисти по пътя си всички цветя.
Стоях вцепенено, не дишах, не мигах, ...
Искам да те видя там, където те няма,
да те намеря там, където не си,
да те създам от шума на водопада,
да пронизвам кестени с огнени стрели.
От сока им ще нарисувам образ, ...
Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...
И тъмно небето е, и тъжно детето е,
че не спира навън да вали
и гледа отсреща все - обрулени хълмове
с влажни, сънливи очи...
И слънцето няма го, времето хвана го ...
Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури, ...
Дали си тук, или те няма,
на всеки всъщност му е все тая...
Дали щастлив ще бъдеш ти,
или от болка ще гори сърцето ти -
на никой не му пука - разбери! ...
"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
К ...
"Все още съм извор и знам как се става река!"
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" - ...
Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.
Събираше си съчки. Привéчер, по замръкване. ...
Лека нощ, прекрасна и вълшебна.
Луната пълна ни обсипва със любов.
Дарява ни енергия, така потребна
да се събудим свежи за деня ни нов.
Добро утро, пак изгрява любовта. ...
Панелка
Шест часът е, понеделник сутринта.
Будилника ми идва да размажа с чука.
Надигам неохотно сънена глава,
а тя тежи, боли, направо ще се спука. ...
Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели ...
МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...
Кое е по-добро?
В забързания двадесет и първи век,
отправил взор в роботизацията,
да бъдеш със душа на истински човек
все още се брои за ценно качество. ...
Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно, ...
Нека Ботев ни е знаме!
Вижте неговия край славен!
А ние, ние бездействаме днес,
забравили за добро, достойнство, чест!
Величаем някаква мутра като божество, ...